Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 189

Настроението на тълпата се променяше. Блъскаха се, вместо да викат. Уейн се поотпусна. Е, може би религията ставаше и за нещо повече освен за изискани дрешки и странни шапки. Ако свещеникът успееше да пръсне тълпата, Уейн на драго сърце би му купил питие. А купуването на питиета за свещеници беше страхотно, защото обикновено не ги пиеха, така че човек се озоваваше с две…

Един момент. Защо онзи приятел с тирантите — същият, който говореше по-рано, — защо се промъкваше зад свещеника? И вдигаше ръка, сякаш се кани да…

— Не! — извика Уейн, като разблъскваше тълпата на път за фонтана.

Замрази времето, което предизвика доста голямо объркване сред хората около него, но и това не помогна много. Единственото, което му оставаше, бе да стои безпомощно, докато свещеникът си оставаше прекалено надалеч, за да бъде спасен. Мъжът с тирантите стоеше точно зад внимателния старец, с вдигната ръка, в която под светлината на огъня, лъщеше нож.

Само дето не беше нож. А игла.

Уейн отстрани завързващата си сфера. Иглата се заби в гърба на свещеника. Мъжът със закръглено лице потрепери изправено, а после плътта му започна да се топи. Стана прозрачна, очите му изтекоха от орбитите, а кристалните му кости заискриха под светлината на огньовете.

— Гледайте! — каза гологърдият мъж. — Виждате ли какво са изпратили, за да ви усмирят? Безликите безсмъртни служат на благородниците! Това не беше свещеник, а един от слугите им. Искат да вярвате, че сте свободни, че демокрацията им работи за вас, но всичко, което ви заобикаля, е лъжа!

Уейн зяпаше втрещено как свещеникът — не, кандрата — се опитва да остане прав и да проговори, но това само влоши нещата. Протестиращите закрещяха с подновена злоба, като се изключеха онези около Уейн, които все още бяха озадачени как така времето около тях е спряло да се движи.

Една жена в мръсна пола го огледа подозрително:

— Ей, ти не си ли онзи тип от Дивите земи?

Уейн направи гримаса, като отстъпваше. Водачът на фонтана го забеляза и прекъсна изобличителната си реч. Той посочи Уейн:

— Един от тях е тук! — извика той. — Изпращат констабли сред нас! Навсякъде са! Контролират ви!

На практика цялата тълпа се обърна и погледна Уейн.

Е, по дяволите.

21

— Саждопади! — каза ТенСуун, докато тичаше редом с Уакс през тунелите на Родната земя на кандрите. — Казах на Хармония да предаде новините на моите другари. Ще преустановим усилията си незабавно, но Той твърди, че вече може да е прекалено късно.

Уакс кимна, без да изпуска фенера, задъхан от изтощение.

— Ние сме ушите на Хармония — изръмжа ТенСуун. — Това съвпада с темата и, нали? Вслушваме се, движим се сред вас, докладваме обратно на Бог. Тя ще опита да го оглуши.

Уакс отново кимна.

— Безсмислено е! — каза ТенСуун. — Тя не може да спре Хармония. Дори при това положение е просто дете, което опитва да помести планина, като хвърля камъни по нея.

— Да — съгласи се Уакс, като преодоля купчина чакъл. Някои части от Родната земя на кандрите очевидно бяха пострадали от разместването по време на Катацендъра. На места стените просто бяха рухнали, а след това — останали да лежат там в продължение на стотици години. — Но всъщност не се опитва да убие Бог. Просто иска да освободи хората от Него, по свой собствен извратен начин.