Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 176

— Но е част от такова — рече Уейн, като пъхна ръка в джоба си и опита да овладее дъха си. Можеше да държи патрон. Често го правеше за Уакс. Треперенето му спираше. Нещо в този патрон обаче изглеждаше странно.

— Значи ако ти дам дървена треска и ти кажа, че някога е била част от приклад, пак ще изпаднеш в ужас?

— Де да зная — каза Уейн. — Според теб разбирам ли как работи мозъкът ми?

— Бих казала, че в това изказване има една неистина — каза Ранет. — Може би две. — Тя върна патрона в кесията. — Уакс тук ли е?

— Не. Запиля се по дедукции.

— Тогава ти трябва да го вземеш — каза тя и му подаде кесията. — В бележката му се настояваше, че е важно. Половин заряд, точно както искаше, остър връх, отлят така, че да не се разпада на парчета.

Можеше да държи в себе си патрона. Взе кесията и незабавно я мушна под шлифера си. Видя ли?

— Е, ами… Искаш ли да пийнем по нещо? — попита Уейн. — Сещаш се, когато градът е в безопасност. Или пък преди да е в безопасност? Нямам нищо против кръчмата да е малко позапалена, докато пийваме.

— Известно ти е, че по-скоро бих се застреляла, Уейн — каза с въздишка тя. — А Мисра ще ме застреля, ако… по някаква случайност… идеята въобще изобщо ми хрумне.

Уейн се намръщи. Това дори не се доближаваше до обичайната язвителност от нейна страна.

— Какво има? — попита той.

Тя поклати глава, като хвърли глава обратно към изхода:

— Положението там е лошо, Уейн. Хората все още са из улиците, събират се заедно, крещят. И в Дивите земи съм виждала такива тълпи. Обикновено точно преди някой да увисне на въжето, с или без помощта на закона. В онези градове живееха по 500 човека. Какво ще стане, когато пет милиона души започнат да се държат като тях?

— Вероятно ще се върне Светът от Сажди — каза Уейн. — Какъв по-добър момент да обявиш дълго несподелената си любов към красавец, който няма нищо против, ако понамирисваш на вътрешността на бъчва със сяра?

Тя отново го изгледа кръвнишки. Той се ухили. Но след това тя не го застреля. Дори не го цапардоса. Проклятие. Лоша работа.

— Започнали са да се събират навън — каза отсъстващо Ранет. — Скандират по адрес на губернатора.

— Трябва да проверя какво става — заяви Уейн. Ако губернаторът не възнамеряваше да му позволи да го наблюдава изкъсо, може би щеше да успее да научи нещо за плановете на Кървящата от самата тълпа. — Връщай се в дома си, заключи вратите и дръж оръжието си наблизо.

Фактът, че тя не възрази ни най-малко, беше знаменателен. Ранет закрачи към вратата и изчезна в мъглата навън.

Капитан Арадел оглеждаше нареждането на губернатора, все едно държеше в ръцете си последната воля и завещание на любим член на семейството: уважително и с очевидно неудобство.

— Назначава ме за лорд старши констабъл — каза Арадел. — Но… поквара, не съм никакъв лорд. — Погледна към Реди и останалите си лейтенанти.

— Може би — обади се Реди — нареждането означава и титла, сър.

— Губернаторът не може просто така да връчва благороднически титли — каза Мараси. — Такива титли могат да бъдат одобрявани на съвет при кворум от представители на главните домове в града — прехапа устни веднага щом го произнесе. Не искаше да възразява.