Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 175

Той се изправи забързано, с което накара МеЛаан да подскочи:

— Трявървя — каза той. — Наглеждайготояидиот.

— Но…

— Сегасевръщам — каза Уейн, като се улови за шапката си и затича по коридора, а дългият му шлифер в стил Дивите земи пърхаше след него.

Заобиколи бързо ъгъла и се хвърли към предната част на имението.

— Казаха ми, че трябва да му го доставя тук — казваше на иконома жената. — Така че го донесох. Беше обикновена задача… просто му трябвало. Не зная защо изобщо ме събуди…

Тя се обърна към него. Лъчиста, великолепна жена, с телосложение на ограда от Дивите земи… висока колкото трябва, слаба, но и силна. Имаше тъмни коси, които на няколко пъти бе сравнявал с гривата на кон — и беше наистина нечестно, че сравнението я вбесяваше, защото ги връзваше на опашка и така нататък. Носеше панталони, защото полите бяха глупави, и ботуши, защото имаше неща за сритване.

Целият свят можеше да е на път да се провали, но видът и го накара да забрави за всичко това. Той се усмихна широко.

Тя му отвърна със специалното си смръщване, онова само за него. По това разбираше, че я е грижа. Както и от това, че когато стреляше по него, обикновено се прицелваше в места, където не боли много.

— Тя е с мен — каза Уейн, като приближаваше тичешком.

— Друг път съм с теб — каза Ранет, но му позволи да я отведе настрани от иконома.

— А после човек се чуди — каза зад тях икономът — как животът на Негова светлост може да е под заплаха, след като пускаме всеки плъх от Дивите земи в града да се шляе наоколо.

Млъкна рязко, щом Ранет се завъртя с изваден пистолет. Уейн я улови навреме за ръката, за да предотврати произвеждането на изстрел.

— Плъх от Дивите земи? — промърмори тя.

— Кога за последно се изкъпа? — попита Уейн. После се присви. — Просто… нали разбираш, от любопитство.

— Оръжията не се интересуват дали намирисвам, Уейн. Имам си работа за вършене. И не ми харесва да ми заповядват какво да правя — тя изръси една малка платнена кесия в лявата си ръка. Зад нея икономът пребледня напълно.

Уейн я накара да влязат във всекидневната. Не намирисваше, въпреки казаното от нея — миришеше на смазка и барут. Хубав мирис. Мирисът на Ранет.

— Какво е това? — попита той, като грабна кесията, веднага щом се скриха от погледа на иконома.

— Нещо, което Уакс е помолил да направя — обясни тя. — Кого са убили там? — Ранет посочи към все още отворената тайна врата към паник стаята.

Убийствата винаги привличаха вниманието й, дори и само защото искаше да види телата и да отсъди колко добре куршумите са пронизали плътта.

Уейн изхлузи в дланта си малък метален предмет от кесията.

Патрон.

Ръката му се разтрепери.

— О, в името на Хармония — каза Ранет, като взе бързо патрона от ръката му, преди да е успял да го изпусне. — Не е оръжие, идиот такъв.