Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 178

Тя въздъхна. А толкова искаше да запази достойнство през тази нощ. Е, както и да е. Тя се приближи и също взе подадените й юзди.

Арадел вече беше на седлото. Той и хвърли поглед, след което вдигна ръка към главата си:

— О, разбира се. Не помислих…

Мараси се метна на седлото, като набра пола между краката си и седна върху нея, с което щедро изложи на показ крак.

— Сега ми хрумва, сър — заяви тя, — че дамските униформи за констабли могат да бъдат и по-практични.

— Ще си го… отбележим, лейтенант Колмс — той погледна към отдалечаващата се карета. — Ако искаш да…

— Сър — каза Мараси, — струва ми се, че градът гори. Може би е най-добре да обсъдим дамското благоприличие в по-подходящ момент?

— Разбира се — той кимна и двамата потеглиха сред звука от чаткащи копита, следвани от двама ефрейтори с пушки и саби, също на коне.

Четирите коня бързо изпревариха по-голямата група от констабли и дори каретата, щом навлязоха през мъглите.

Мараси беше благодарна за спусналия се мрак, защото прикриваше силното и изчервяване. В замяна на това се чувстваше възнаградена от спомена за смаяното изражение на Реди, останал напълно шокиран от стореното от нея.

Е, и защо да не показва краката си? Историческите прецеденти и обикновената практичност налагаха допускането на жени във всяка една професия. Що за лорд би върнал Главорез или Кръвотворец, само защото има гърди? Що за констабълски участък би подминал възможността да се добере до всяко свободно Калаено око или всеки Монетомет? Що за банка не би скочила при удалите се изгледи да вземе на работа териска жена или медноем?

Работата бе там, че от жените констабли освен това се очакваше да са модел за женствено поведение. Остатък от старите времена, подсилен от речите на лейди Арлиане Ладриан веднага след Катацендъра. Съществуваше това прямо очакване, че ще се стремиш да останеш женствена, също както и че ще си вършиш работата. Труден за спазване двоен стандарт. На моменти Мараси нямаше нищо против. Обичаше роклите и хубавите прически, както и разрешаването на проблеми с грижовна дума вместо с юмрук в лицето. Звучеше и напълно разумно да бъде едновременно женствена и констабъл. Но на мъжете налагаше ли им се да внимават да са мъжествени, докато си вършат задълженията?

Социален проблем по социален проблем, Мараси, укори се тя, като яздеше редом с Арадел. Макар че щеше да си купи покварени панталони. Човек изстиваше, когато язди по този начин.

— Яздиш добре — обади се Арадел, след като забавиха подир първоначалното главоломно препускане надалеч от останалите.

Той ги поведе през един мост над канала, който прорязваше през средата на Трети октант и водеше към Втори.

— Имам богат опит — отговори Мараси.

— В последно време това не е често срещано в града — отбеляза Арадел. — Хоби?

— Може да се каже — каза тя и се изчерви при спомена за момичешкото си увлечение по Дивите земи, блюстителите на реда и разказите за Аломантът Джак. Докато нейните приятелки — е, познати — получаваха нови палта за рождените дни, тя умоляваше за шлифер и шапка като на обитател на Дивите земи.