Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 177

Очевидно Арадел нямаше нищо против. Той сгъна внимателно нареждането и го пъхна в джоба на сакото си. Беше се присъединила към него, докато Арадел сформираше значителна полицейска сила в щаба си в подготовка за овладяване на размирниците и биене на констабълските камбани, за да знаят живеещите наблизо хора, че поне някой патрулира из улиците през тази нощ. Из мъглите се носеха призрачни звуци. Далечни викове. Дрънчене. Писъци. Сякаш ги заобикаляше самият ад, забулен в мрак и изпарения.

— Сър — заяви тя. — Губернаторът каза, че иска от вас две неща. Първо, да изпратите полицейски части, които силом да потушат бунтовете из града. Второ, да изпратите по-малка част, която да го охранява, докато прави обръщение пред хората при имението му. Там не трябва да разгонвате протестиращите, но на други места из града… сър, съветът му е действате с твърда ръка. Много твърда.

— Покварените му идиоти го заслужават — каза лейтенант Мерелийн, жена с къса руса коса.

— Не е нужно да ставаме кръвожадни, лейтенант — каза Арадел. — Доколкото си спомням, проклинаше със същата жар и семейство Хейстинг.

— Това не означава, че опожарявам града — отвърна Мерелийн. — Това, че в благородническите домове живеят негодници, не означава, че и ние сме такива. Сър.

— Е, имението изглежда добър център за операции — рече Арадел. — Чип, вие с куриерите изтичайте до останалите констабъл-генерали и ги помолете да се срещнат с мен в имението на губернатора заедно с офицерите си. Ще координираме блокадата на града оттам. Всички останали: бегом според нареждането. Щом Негова светлост иска да говори пред хората, аз искам една хубава, дебела бариера от полицаи между него и подопечните му, разбрано?

Групата се хвърли към действие. Биячите на камбани застанаха начело, а куриерите се пръснаха — един дори литна в небето; Чип беше от Металометите. Останалите констабли започнаха да маршируват. Неравно — не бяха войници, — но не по-малко решително.

— Сър — каза Мараси, като приближи бързо Арадел, — има още нещо, което трябва да ви кажа, стига да разполагате с минутка.

— Колко е важно? — попита Арадел, като спря до отминаващата група.

— Много.

Зад тях Реди се покашля:

— Може би е най-добре да го обсъдите по пътя за имението, сър. Ако губернаторът наистина планира да направи обръщение към тълпата…

— Да — съгласи се Арадел. — Инейт внезапно ме назначи за лорд старши констабъл; това незабавно би следвало да ме разтревожи какви ли други импулсивни решения смята да вземе тази нощ. Да приключваме в движение, Колмс. Реди, доведи останалите констабли, колкото е възможно по-организирано. Ще ви чакам в имението.

Мараси кимна. Така или иначе искаше да обсъдят въпрос, който беше най-добре да се разисква в уединението на каретата.

Само дето…

Идиот, помисли си тя, щом Арадел изтича до няколко коня в констабълската конюшня и взе от един ефрейтор подадените му юзди. Каретата, за която Мараси си мислеше, се отдалечи, вероятно натоварена с екипировка. Реди й се ухили самодоволно.