Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 173

Уакс вероятно щеше да я спипа. Обикновено правеше такива неща, невъзможни неща, които никой не вярва, че могат да бъдат извършени. Но само за в случай, че не го направи, Уейн се вслушваше. Можеш да разбереш много за хората от начина, по който приказват. Виждаш миналото, възпитанието, стремленията им… всичко това в думите, които употребяват. Тази кандра… рано или късно щеше да изпусне грешните думи. Най-малко една дума, толкова очевидна, колкото човек, който поръчва чаша мляко в шумна таверна.

Не чу каквото и да е веднага, но странното беше, че все пак забеляза, че МеЛаан шепти на себе си. Заслуша се и установи, че тя променя гласа си — интонацията и се задълбочи… макар да си остана женствена. Повтаряше си няколко думи.

— Трябва да е била двойка — отбеляза Уейн, все така със затворени очи.

— Хм? — попита МеЛаан.

— Костите ти — каза Уейн. — Жената, която носиш сега. Двойка. Втори октант. Отраснала в покрайнините.

— И откъде си сигурен? — каза МеЛаан.

— Чух я да ругае, докато й помагах — рече Уейн и внезапно почувства съжаление. Жената просто си вършеше работата, опитваше да не позволи да убият някого.

Все пак още си върши работата, помисли си той, като открехна едно око по посока на МеЛаан. Поне костите й. Ако имаше някакъв избор, ако се споминеше, докато опитва да свърши нещо важно, би гласувал костите му да се изправят и да се погрижат да го направи като хората. По дяволите, с помощта на някои от приятелите си кандри можеше да вбесява Стерис и от отвъдното.

— Нещо такова? — обади се МеЛаан. — Втори октант, отглеждала съм агава?

— Много добре — каза Уейн. — Провлачвай завършека на изречението, говори по-гърлено. Покажи най-доброто от една двойка в гласа си.

— Така по-добре ли е?

— Всъщност да — каза Уейн, като се изправи. — Дяволски добре.

— ТенСуун би се гордял с мен — каза МеЛаан. — Все още мога да докарам труден акцент, стига да се наложи.

— Труден? Акцентът на двойките?

— С малко от този на фермер на агава.

— Обикновена смеска — каза Уейн. — Веднъж ми се наложи да имитирам един тип от северозападния бряг, отгледан от глухи родители. Беше говорил съвсем малко… а след това се преместил да живее с териските фундаменталисти в планините.

МеЛаан се намръщи, щом една прислужница ги подмина тичешком, понесла чаршафи. Някои от членовете на изпълнителния състав щяха да пренощуват… поне за времето, което оставаше от нощта… и трябваше да им приготвят стаите за гости.

— Не съм сигурна, че бих успяла — произнесе МеЛаан, като говореше преднамерено бавно, с намек за териски и силно провлачено. — Но изглежда забавно.

— Ха! — рече Уейн, като превключи на акцента, който всъщност съдържаше повече изядени окончания, отколкото успяваше да предаде МеЛаан. — Добре, но се престараваш. Това, че някой е отгледан от глухи родители, не го прави глупав. Просто гледа на света по различен начин, чуваш ли?

— Не е зле — каза МеЛаан.

Следващата прислужница, която ги подмина, им хвърли строг поглед, докато опитваше да прескочи протегнатите им крака в коридора.

— По-добре се получава, ако съм с шапка — каза Уейн.