Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 285

„Някой езически философ сигурно е казал това“, помисли си кисело Закарий. Не обичаше историка. Този човак като че ли се месеше във всичко, все нащрек, никога не отстъпваше.

— Може и така да е — заяви малко прекалено сприхаво Максимий, — но това с нищо не облекчава главоболието ми, уверявам ви.

— Много сме благодарни, че ни го казвате, отче — отвърна тихо императорът.

Максимий се изчерви под черната си брада а след това, като видя ледената физиономия на Валерий, съвсем несъзвучна с кроткия му тон, пребледня. Много лесно беше човек понякога да забрави, покрай благия и открит нрав на императора, как Валерий беше качил чичо си на трона и как след това самият той се бе качил на него, помисли си Закарий, дори изпита съчувствие към съветника си.

Патриархът се намеси:

— Готов съм да заявя, че съм доволен. Тук не намираме нищо еретично. Богът е почетен и земната слава на Града е показана подобаващо, как лежи под закрилата на Джад. Ако императорът и неговите съветници са доволни, ще одобрим този проект от името на духовенството и ще благословим неговото осъществяване.

— Благодаря ви — отвърна Валерий и кимна. — Разчитахме, че ще заявите това. Това е гледка, достойна за Храма, по наша преценка.

— Стига да може да се осъществи — каза Закарий.

— Това винаги го има — отвърна Валерий. — Много хорски стремежи са се проваляли при осъществяването им. Желаете ли още вино?

Наистина беше много късно. Още по-късно беше, когато двамата духовници, архитектът и историкът си тръгнаха. Докато напускаха малката зала, Закарий видя как Валерий даде знак на един от секретарите си. Мъжът бавно пристъпи напред от сенките до стената. Императорът започна да му диктува още преди вратата да се затвори.

Закарий щеше да запомни този образ, а също и усещането в дълбините на същата тази нощ, когато се събуди стреснат от един сън.

Рядко сънуваше, но в този сън стоеше под сътворения от родиеца купол. Беше изпълнен, осъществен — и загледан нагоре, на светлината от висящите канделабри, светилници и хиляди свещи, Закарий го разбра в целостта му, като нещо единно, и осъзна какво става на западната страна, където срещу бога се простираше само залез.

Залез, докато Джад се издига? Срещу бога? Тук все пак имаше ерес, помисли си той, след като, сепнат от съня, се бе надигнал в леглото, полубуден и замаян. Но не можа да си спомни каква е тя и отново заспа неспокойно. На заранта беше забравил всичко освен мига, в който седеше вцепенен в тъмното, и един сън с огряна от свещи мозайка се бе оттекъл от него в нощта като вода в устремен бързей, като гаснещи летни звезди, като милувка на любими, умрели и отишли си.

Всичко е до виждането, винаги беше твърдял Марциниан, а Криспин учеше на същото всички техни чираци през годините, защото го вярваше страстно. Виждаш с умствения си взор, гледаш със страстно внимание света и онова, което той ти показва, избираш грижливо от тесерите и камъчетата и — ако ги има подръка — полускъпоценните камъни, които са ти дали. Стоиш или седиш в дворцовата зала или храм, или спалнята, или в трапезната зала, където работиш, и наблюдаваш цял ден как се променя светлината, а после отново през нощта, на горящите свещи и светилници, като сам плащаш за тях, ако потрябва.