Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 284

— Джад, да — каза император Валерий, — Родиецът ни показва нашия Град в неговото величие — Новия Родиас, както го е нарекъл Сараний в началото и в какъвто е възнамерявал да го превърне — а над него, там, където трябва да бъде и винаги е — художникът ни представя бога. — Обърна се към Закарий. — Ваше преосвещенство, какво смущаващо послание има в това? Какво ще поеме в сърцето си един тъкач, обущар или войник, когато зяпне нагоре?

— Има и нещо друго, господарю — добави кротко Артибасос. — Погледнете към западната дъга на купола, където той ни показва Родиас в руини — напомняне колко крехки са достиженията на тленните хора. И вижте как по цялата северна извивка ще имаме света, който бог е създал в цялото му великолепие и разнообразие: мъже и жени, села и ниви, пътища, деца, всякакви животни, птици, хълмове, гори. Представете си тези бегло скицирани дървета като есенна гора, ваши благородия, както подсказват бележките. Представете си обагрените листа горе, огрени от светилници или от слънцето. Този бик е част от това, част от сътвореното от Джад, също като морето, понесло се по южната страна на купола към Града. Ваше величество, ваше преосвещенство, родиецът предлага да ни поднесе, в мозайка, на купола, толкова много от света, от божия свят, че аз го намирам за… изумително, признавам.

Гласът му заглъхна. Пертений, историкът, го погледна с любопитство. За миг никой не проговори. Дори Максимий стоеше вцепенен. Закарий поглади брадата си и вдигна очи към императора. Познаваха се от много време.

— Изумително — повтори патриархът с убеденост, все едно описанието бе негово. — Не е ли прекалено амбициозно?

И забеляза, че е напипал болезнено място. Валерий го погледна за миг право в очите и сви рамене.

— Той го е скицирал, наема се да го постигне, стига да му дадем хората и материалите. — Сви отново рамене. — Мога да му отсека ръцете и да го ослепя, ако се провали.

При тези думи Пертений хвърли кратък поглед към императора — лицето му беше безизразно — и отново се наведе над наброските. После каза:

— Един въпрос, ако позволите? Не е ля… небалансирано? Богът винаги е в центъра на един купол. Но тук Джад и Градът са на изток, богът се извисява от тази страна към върха… но на запад няма нищо, което да ги уравновеси. Все едно на проекта… му трябва някаква противостояща фигура.

— Той ще ни даде небе — заговори Артибасос. — Земя, море и небе. Бележките описват залез, на запад, над Родиас. Представете си това с цветове.

— Все пак съзирам тук трудност — каза писарят на Леонт и опря лакирания нокът на показалеца си в скицата с креда. — При цялата ми почит, преблагородни господа, би могло да се предложи да постави нещо тук. Нещо по-голямо. Баланс. Защото, както всички знаем, балансът е всичко за добродетелния човек. — Погледна ги благочестиво, присвил тънките си устни.