Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 273

Отново се беше сетила за него преди десет дни, след като Фарус й бе донесъл вест, ужасяваща, но всъщност не съвсем неочаквана. Алхимикът дойде, пуснаха го, поклони й се официално, остана прав, подпрян на тоягата си. Бяха сами, освен Фарус.

Тя носеше короната си, нещо, което рядко правеше в покоите си. Беше й се сторило важно, по някакъв начин. Беше кралицата. Все още беше кралицата. Помнеше собствените си първи думи. Мислеше си, че тук, на корабната палуба, той също си ги спомня.

— Готвят се да ме убият в храма — каза му. — В деня на помена на баща ми. Решението е взето от Юдрик и Агила, и Кердас, змията. Всички заедно, в края на краищата. Не бях допускала, че могат да се съюзят. Съобщиха ми, че се готвят да управляват като триумвират, след като бъда премахната. Ще заявят, че водя тайни преговори с инициите.

— Жалка лъжа — отвърна Зотик. Стоеше съвсем спокойно, сините му очи бяха кротки и будни над сивата брада. Това, че животът й е застрашен, не можеше да изненада никого във Варена, тя го знаеше.

— Като такава е замислена. Повод, нищо повече. Разбираш ли какво ще последва?

— Искате да се опитам да отгатна? Бих казал, че до една година Юдрик ще премахне другите от пътя си.

Тя сви рамене.

— Възможно е. Не подценявай Кердас, но едва ли е важно.

— Аха — отвърна той тихо. Проницателен мъж. — Валерий?

— Разбира се, Валерий. Валерий Сарантийски. Докато нашият народ е раздвоен и се самоизбива в гражданска война, какво смяташ, че ще го спре?

— Някои неща биха могли — отвърна той. — Но отначало — не. Стратегът, както и да се казва, до лятото ще е тук.

— Леонт. Да. До лятото. Трябва да замина, да спра това. Не искам Батиара да падне, не искам отново да бъде удавена в кръв.

— Никой, мъж или жена, не може да иска последното, ваше величество.

— Тогава ще ми помогнеш — каза тя. Държеше се опасно откровено, вече беше решила, че няма почти никакъв избор. — В този двор няма никой, на когото да се доверя. Не мога да арестувам и тримата наведнъж, всеки от тях ходи с цяла малка войска, където и да тръгне. Ако обявя някого от тях за свой годеник, другите ще се вдигнат на бунт още на следващия ден.

— И ще бъдете стъпкана, ще ви лишат от всякаква власт в мига, в който го обявите. Ще се избиват взаимно по улиците на всеки град и по полетата извън всички стени.

Тя го погледна със свито сърце и уплашена, мъчеше се да не се надява на много.

— Значи го разбираш?

— Естествено — отвърна той с усмивка. — Трябваше да сте мъж, ваше величество. Кралят, който ни трябва… макар че в друго отношение щяхте да ни направите много по-бедни, разбира се.

Ласкателство. На мъж към жена. Нямаше време за това.

— Как да се измъкна оттук? — попита го рязко. — Трябва да се махна и да остана жива, за да мога да се върна. Помогни ми.

Той отново се поклони.