Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 268

Държеше се удивително спокойно, помисли си Пардос. Агила бързо се обърна към Юдрик. Пространството около тях се бе разчистило, хората бягаха от храма.

— Шибай се с камата си в задника, Юдрик! Шибана конска мършо! Направихме го заедно и няма да ми се отмяташ тепърва. Само едно хвърляне на зара избра кой от двама ни да застане тук. Да си предам меча? Тъпак! Да извикам ли войниците си да се разправят с теб тук на място?

— Извикай ги, лъжецо — отвърна другият с равен, почти гробовен тон. Стояха на по-малко от пет крачки един от друг. — Няма да ти отвърнат. Моите вече се оправиха с тях — в горите, където си мислеше, че ще можеш да ги скриеш.

— Какво?! Измамен кучи син!

— Колко забавно, че го казваш точно ти, след всичко, разиграло се тук — отвърна Юдрик и бързо отстъпи назад и добави, много настойчиво: — Винцерас! — защото побеснелият Агила скочи към него.

Отгоре имаше не особено висок пасаж: място, където да свирят музиканти, без да се виждат, за тихо усамотение на духовници или за тих приют от студения зимен или есенен дъжд. Стрелата, която уби Агила, магистъра на антската конница, дойде оттам. Той рухна като отсечено дърво и мечът издрънча на пода в нозете на Юдрик.

Пардос вдигна очи. По пасажа имаше половин дузина стрелци. Пред очите му четиримата мъже с извадени мечове — хората на Агила — бавно пуснаха оръжията си на земята: предаваха се.

И умряха, щом звъннаха още шест стрели.

Пардос осъзна, че стои съвсем сам в заделения за занаятчиите сектор. Чувстваше се съвсем беззащитен. Не побягна, а бавно седна на мястото си. Дланите му бяха овлажнели, коленете — омекнали.

— Искрено се извинявам — каза спокойно Юдрик, вдигнал очи от мъртвите към тримата свещеници, застанали безмълвно пред олтара. Лицата им бяха с цвета на суроватка, помисли Пардос. Юдрик оправи яката на туниката си и тежката златна верижка, която носеше на шията си. — Вече би трябвало да можем бързо да възстановим реда, да успокоим хората и да ги върнем. Това е политически въпрос, много неприятен. Изобщо не ви засяга. Вие, разбира се, ще продължите церемонията.

— Какво? Нищо няма да продължим! — отвърна, стиснал челюсти, дворцовият духовник, Сибард. — Самото допускане е нечестиво богохулство. Къде е кралицата? Какво е станало с нея?

— Мога да ви уверя, че съм по-загрижен да го науча и от вас — отвърна Юдрик Златокосия. Пардос гледаше напрегнато, а думите на Агила още кънтяха в главата му: „Направихме го заедно“.

— Смея да допусна — добави Юдрик невъзмутимо, към никого и към всички останали в храма, — че трябва да е била известена за злия заговор на Агила и е предпочела да се спаси, вместо да присъства на святата литургия в памет на баща й. Едва ли може една жена да бъде обвинена за това. Но случаят все пак повдига… някои въпроси. — Юдрик се усмихна.

Пардос щеше да запомни тази усмивка. След кратка пауза Юдрик продължи:

— Възнамерявам да възстановя реда тук, а след това да го наложа и в двореца — в името на кралицата, разбира се — докато не установим къде точно е тя. После — продължи русокосият канцлер — ще трябва да решим как да действаме тук във Варена, а и в цяла Батиара. Междувременно — добави с много хладен, не търпящ възражения глас, — струва ми се, че не ме разбрахте добре, ваши преосвещенства. Чуйте ме: не ви моля да направите нещо, казах да го направите. Тримата ще продължите церемонията с освещаването и траурния помен или вашата смърт ще последва смъртта на тези предатели. Повярвай ми, Сибард. Нямам пререкания с теб, но можеш да загинеш тук или да живееш, за да постигнеш целите, които си поставил пред себе си и пред нашия народ. Свети места са били освещавани с кръв и преди.