Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 72

ИЗГОДНО КОЛИ ОТ ХАРВИ ЛИ

ЗА ИСТИНСКИ ВИРДЖИНЦИ

ПОНЯКОГА ПАРИТЕ СЕ ВРЪЩАТ

Мястото наистина изглеждаше зле поддържано. Бензиностанцията по това време не работеше, половината колонки бяха наклонени и една трета от лампите бяха изгорели.

В кабината на един стар камион седеше мъж и гледаше по посока на пожара. Забеляза ги и слезе.

Хелър пусна Друслата Мери Шмек и тя се отпусна върху куфара. Продължаваше да плаче. Потеше се и носът ѝ течеше. Прозя се — още един симптом.

Мъжът ги приближи и ги огледа. Беше пълен, но едър, някъде към трийсет години. Лицето му бе слабо и отпуснато.

— Мери? — не изглеждаше особено радостен, че я вижда. Погледна Хелър.

— Ей, Мери, к‘во прайш? Да не си го гепила от яслата тоя?

— Харв, трябва да ми направиш инжекция! Поне мъничко, Харв. Моля те, Харв.

— Уф, Мери, нал знайш, че новият агент очисти всичко. И казва, че ще е тъй, докато не получи шейсет процента от целия трафик. Няма ник‘ви наркотици!

Момичето изстена.

— Нямаш ли нищичко за себе си? Моля те, Харв. Той категорично поклати глава.

Тя се обнадежди.

— Може би ще се намери в Линчбърг? Харв, продай една кола на това момче.

Увеличих звука, за да чуя полицейските коли. Бях сигурен, че няма да се забавят. Колкото повече се бавеха тези идиоти, толкова по-малко шансове имаха и по-щастлив бях аз.

Идеята да продаде кола вдъхнови Харви Ли. Веднага се захвана за работа.

— Ето един „Датсън“. Искаше го един друг, но ако веднага го купиш, мога да ти го дам на теб. Модел Б-210. Само на седемнайсет хиляди мили, на по-малко от две години. Седем хиляди! И ще ти заредя пет галона бензин.

Колата беше пълна съборетина. Една от гумите бе спукана. Този търговец си го биваше. Искаше ѝ само два пъти повече, отколкото е струвала като нова. Започнах да се обнадеждавам. Може би щеше да потръгне. Хелър да остане без пари, и без това имаше само две хиляди долара.

— Я си помисли — каза Хелър, — дали нямаш нещо за по-малко пари.

— Ами добре! Разбира се, че имам. Вземи този „Форд“ пикап. Давам го много изгодно. С него са карани само торове, ще го поизмием. За пет хиляди…

— Харв — извика момичето. — По-добре побързай. Трябва веднага да тръгваме.

Хелър оглеждаше подредените трошляци. В края на редицата имаше голяма кола, светло сива. Отиде до нея. Беше покрита с прах.

— А какво ще кажеш за тази! Точно такъв цвят ни трябва, за да не ни забелязват.

— Ей, момче! — извика Мери. — Не ти трябва тази. Направо плюска бензина. Един галон няма да ти стигне и за осем мили.

Харв веднага се намести така, че Хелър да не вижда момичето.

— Ама момче, ти наистина разбираш от коли. Това тук е „Кадилак Брогъм Купе д‘Елеганс“! Това е една от последните истински коли. От 1968-ма е! Преди да започнат с този глупав контрол за замърсяване на околната среда. Че под този капак има точно петстотин коня. И той гордо посочи.

— Коне! — каза Хелър. — Трябва да ме будалкаш. Я да видим!

Харви моментално скочи при предницата на голямата сива кола ѝ не без известни усилия отвори капака. Моторът бе гигантски. Не изглеждаше много зле.