Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 71

Двете ченгета отидоха на гишето. Джо започна да рови в чантата ѝ.

— Хей, я погледни тук — каза той.

Извади няколко сгънати на ролка банкноти и започна да ги брои.

— Сто трийсет и два долара.

— С това може да се купи доста „трева“ — каза другото ченге.

И двамата се изсмяха. Разделиха парите и ги прибраха в джобовете си.

Изведнъж двете ченгета и гишето се появиха в едър план на моя екран.

— Върнете парите на дамата! — каза Хелър. Изумено го зяпнаха. После лицата им се опнаха.

— Момче — каза Джо и вдигна палката. — Мисля, че имаш нужда от един урок!

Приготви се да я стовари.

Ръката на Хелър светкавично се протегна.

Ръката на Джо се счупи с пукане точно над лакътя!

Хелър отскочи назад. Другото ченге извади пистолета, отстъпи назад и го хвана с две ръце. В очите му се четеше свирепата радост от възможността да убие някого. Нормална реакция на ченге. Помислих си, ами добре, Хелър, радвам се, че се познавахме.

Отново светкавично движение на ръка. Пистолетът на ченгето подскочи и полетя назад.

С лявата ръка Хелър се вкопчи в шията на ченгето. Очите му започнаха да се изцъклят.

Хелър отскочи назад и удари ченгето в стомаха още преди тялото му да започне да се свлича на земята. Ченгето полетя назад и се стовари върху един кош за боклук.

С едно завъртане Хелър пак се озова при Джо. Той се опитваше да си извади пистолета с лявата ръка. Кракът на Хелър размаза пръстите му върху цевта.

Другият му крак се вдигна и веднага след удара се чу пукане на кости.

Хелър отстъпи и ги обхвана с поглед. Бяха се проснали здравата. Хелър им прибра пистолетите и ги захвърли през вратата на чакалнята. Чу се чупене на стъкло — един от пистолетите се бе ударил в прозореца на полицейската кола.

Момичето бе пристъпило напред с поглед, вперен в изпадналите в безсъзнание полицаи.

— Да ви е за урок, „бибипци“!

Хелър извади парите от джобовете им и ги върна в чантата. Подаде ѝ я.

Тя изглеждаше малко объркана. След това бързо каза:

— Готин, трябва веднага да се омитаме от тук! Шефът ще побеснее! Този Джо му е син!

Задърпа Хелър и се опита да го избута към вратата.

— Хайде! — викаше тя, — знам откъде можем да намерим кола! Давай, бързо! Трябва да се изпаряваме!

Хелър ѝ подаде нейния куфар. Взе своите и я последва навън. Обърна се назад. Черният гледаше двете ченгета.

— Ох, ох, тъкмо бях измел — тъжно каза той.

Глава трета

Насочиха се към северната част на града. Улиците бяха тъмни и пусти. Хелър куцаше. Скоро стана ясно, че момичето не може повече да върви. Задъхано се стовари върху куфара си.

— Сърцето ми — едва си поемаше дъх. — Имам болно сърце… След малко ще се оправя… Трябва да… Ще преобърнат града… да ни намерят.

Хелър я вдигна под мишница, а под другата стисна куфара ѝ и продължи.

— Ти си… ти си добро момче. Свий вдясно тук — ще излезем на магистралата.

Скоро се видя края на града и изхода към магистралата. Появиха се светлини. Беше бензиностанция, но се продаваха и стари коли. На табелата пишеше, че има бензин. Навсякъде имаше цветни пластмасови ветропоказатели, които стояха неподвижни, защото нямаше вятър. Вниманието на Хелър бе привлечено от една табела отзад. Явно се отнасяше за предлаганите стари коли.