Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 74

— Ще струва четиридесет долара! — каза той. — Съвсем скоро поскъпна и нямахме време да сложим новите цени на колонките.

Хелър му плати. Момичето взе квитанцията. Подписа се на едно пълномощно за новия талон и го хвърли на Харв.

— А сега, да изчезваме от тук!

Хелър очевидно бе видял как Харв запали колата. Завъртя ключа на стартера и моторът гръмна.

— Хей — каза Хелър, — значи така звучат конете.

— Да те няма, момче — каза Харв.

— Има само едно нещо — каза Хелър. — Как се лети с нея?

Харв го погледна с широко отворени очи.

— Не можеш ли да караш?

— Ами, не — каза Хелър. — Не мога да карам химически двигател „Кадилак Брогъм Купе д‘Елеганс“ — добави той, понеже искаше да бъде точен. — С петстотин коня.

— Господи — меко каза Харв. След това лицето му светна. — Това е лостът за автоматични скорости. Като спираш да караш, оставяш го на положение „паркиране“. Това „Н“ значи неутрална, не ти трябва. „Б“-то значи бавна скорост, също няма да ти трябва. Това „С“ е скорост едно. Няма да я използваш. Ще държиш лоста на второто „С“.

Този педал тук долу… не, другият. Това е спирачката. Натискаш го, когато искаш да спреш. Другото нещо отляво е ръчната спирачка. Ще я използваш, когато паркираш на някой хълм.

А това долу на пода е педалът на газта. Натискаш го, като искаш да ускориш.

Хелър го настъпи и веднага се чу оглушителен рев.

— Не чак толкова! — викна Харви. Моторът се успокои. — Е, това е то. Схвана ли?

Чух далечен звук от полицейски сирени.

— Това ли е кормилният лост? — попита Хелър, като докосна кормилото.

— Да! Да! За да завиеш надясно, въртиш насам, наляво — обратно. Ей, забравих да ти покажа фаровете. Ето този ключ. Включи го.

— Да изчезваме! — простена момичето.

Харв си бе сложил ръката на отворения прозорец. Наведе се още повече.

— Момче, тази кола вдига сто и трийсет мили. Ако се убиеш някъде, няма да идваш тук да ми се оплакваш!

— Господи! — изкрещя момичето. — Идват!

И наистина дойдоха! Две коли. Първата подскочи над бордюра и спря на площадката с паркираните коли за продан. Втората ги забеляза, че са при колонките и сви към тях.

Хелър се зае с шофирането.

Настъпи докрай газта! За малко да си откъсне главата при потеглянето.

Кадилакът застрашително подскочи към един знак.

Хелър завъртя кормилото.

Кадилакът се стрелна към бордюра и се качи по него.

Хелър пак сграбчи кормилото. Завъртя прекалено силно и тръгна към другия бордюр. Изправи колата и се насочи на север. Караше по средата на пътя.

Един стар камион идваше срещу него.

— Мини в дясно! — изкрещя момичето.

Хелър сви вдясно, тръгна по чакъла и пак се върна на пътя.

— Карай в дясното платно! — извика момичето.

— Ясно — каза Хелър.

Зад тях бяха тръгнали две полицейски коли в лудо преследване. Воят на сирените им се чуваше навсякъде.

Усмихнах се с огромно задоволство. Хелър ще попадне в килията много по-бързо, отколкото си мислех. Шефовете на полицията не прощават току-така на някой, който праща в болница синовете им. В такива малки градове ченгетата са кът. Нямаше нужда да чуя какво говорят по радиото, и без това знаех, че шефът е в една от двете коли. Полицейските коли са не по-бавни от този кадилак. И шефът нямаше да се откаже. Това поне беше ясно!