Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 73

— Степента на сгъстяване е 10,5 към 1 — каза Харви. — Направо огнен змей.

— Какво гори? — попита Хелър.

— Гори? А, имаш пред вид октани.

— Не, гориво. Какво гориво използва? Каза, че двигателят бил огнен. Какво гориво!

— Какво по дяволите… Бензин, момче. Бензин!

— Химически двигател! — каза Хелър, изведнъж разбрал. — Я гледай ти! Твърд или течен?

Харв викна към Мери.

— Това хлапе будалка ли ме или какво?

— Продай му някаква кола! — проплака Мери. Напрегнато се вглеждаше по пътя откъм града.

— Дете, тази кола е без грешка. Бившата ѝ собственичка беше една стара дама, която изобщо не я е карала.

— Харв, престани да лъжеш! — викна Мери. — Знаеш „бибип“ добре, че беше на Пит Молитвата, радиосвещеника, преди да го обесят. Продай му проклетата „бибип“ кола! Трябва да тръгваме!

— Само две хиляди долара — отчаяно каза Харви.

— Харви! — изкрещя момичето. — Миналата седмица ми каза, че не можеш да продадеш тази кола даже на търговците на едро! Момче, не му позволявай да те будалка! Това нещо го има от шест месеца и го използва само да „бибип“ местните кучки, защото отзад има пердета!

— Хиляда и петстотин — отчаяно каза Харв на Хелър.

— Двеста — викна Мери.

— А, Мери…

— Двеста или ще кажа на жена ти!

— Двеста — кисело каза Харви.

Хелър се зарови из парите, като се опитваше да нагласи двеста долара от непознатите по цвят и стойност банкноти.

— Чакай — каза Харв, който зяпна, защото изведнъж се сети. — Не мога да я продам на него. Непълнолетен е!

— Запиши я на мое име и побързай!

Харв измъкна двете стодоларови банкноти от ръцете на Хелър и си взе още за данъците и разрешителното. Ядосано написа договор за продажба на името на Мери Шмек.

Отново увеличих звука. „Бибип“ полиция, дето не знае как да си гледа работата. Както винаги, сигурно проверяват не където трябва. Вече сигурно са открили двете пребити ченгета.

Харв остави предния капак отворен. Отвори вратата и освободи ръчната спирачка. Мина зад колата, за да я бутне, но като че ли се усети, че нощта бе много гореща. Отиде в офиса и се върна с ключове. Пъхна се отпред и запали колата. Двигателят мощно изръмжа.

— Я — удивено каза той, — че тя запали! Сигурно акумулаторът е „Пени“.

— Напълни резервоара догоре — каза момичето. — Провери маслото, водата и гумите! Бързо!

Харви закара колата до колонките. Провери течността на автоматичната скоростна кутия. Беше наред. Изключи двигателя. Доля вода. Провери маслото и за негово разочарование беше наред.

— Готово — каза Харви.

Хелър качи куфарите отзад. Момичето се качи на предната седалка. Пресегна се и включи таблото.

— Харв! Дължиш ни пет галона бензин. Резервоарът е празен!

С огромно нежелание Харви взе един маркуч. След това му хрумна спасителна идея.

— Не ми разрешават да продавам допълнително бензин — каза той. — Нови разпоредби!

— За бога! — каза момичето, като гледаше надолу по пътя. — Бързай!

Бензинът потече в чудовищния резервоар. Момичето каза:

— Не си проверил гумите!

Харв с недоволно мърморене обиколи колата и напомпа четирите гуми. След това извади маркуча от резервоара и го окачи на колонката.