Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 70

— Пуснете ме! Вие, гадни „бибип“ „бибипци“! — крещеше тя. — Пуснете ме!

Ченгетата я запратиха напред. Тя се блъсна в един стол. Едно от ченгетата веднага се озова до нея, завъртя я и я бутна да седне на стола.

Другото ченге извади от колата стар и смачкан куфар, засили го по пода към нея и той се блъсна в краката ѝ. След това ченгето отиде до билетното гише и викна:

— Отваряй, черен „бибип“!

Ченгето, което бе до момичето, я бе притиснало здраво за стола.

— Нямаш никакво право да вършиш това! — крещеше му тя.

— Имам всички права на света! — каза ченгето. — Ако шефът каже на Друслата Мери Шмек да напусне града, Друслата Мери Шмек трябва веднага да се омита, а тя си седи тук!

Сълзите се стичаха по бузите ѝ, по челото ѝ бе избила пот. Вероятно беше на не повече от двайсет и пет, но изглеждаше на трийсет и пет — под очите ѝ имаше големи тъмни кръгове. Като се изключи това, не изглеждаше никак зле. Кестенявата ѝ коса се бе разпиляла върху лицето ѝ и тя я отметна. Опитваше се да се изправи на крака.

Поднови словесната атака.

— Скапаният ви „бибип“ шеф не говореше така, като беше в леглото ми миналата седмица! Каза, че мога да работя в града, колкото си искам.

— Това беше миналата седмица — каза ченгето и пак я притисна към стола. — Сега сме тази седмица.

Опита се да му одере лицето с ноктите.

— Ах, ти „бибип“ скапан „бибипски“! Ти самият ми продаде една доза миналия понеделник!

— Това беше миналият понеделник — каза ченгето. Не ѝ позволяваше да мръдне. — И ти, и аз знаем за какво е всичко това. Този „бибип“ нов федерален наркоагент се прехвърли в нашия район. Никой не знаеше, че е сменен. Не е получил своя дял, затова разчиства всичко. А вие сте такива боклуци, че няма как да не ви изчистят.

Тя пак заплака.

— О, Джо. Моля те, продай ми още една доза. Виж, след това си тръгвам. Ще се кача на автобуса. Но трябва да се боцна, Джо. Моля те! Не мога да издържам повече, Джо! Една малка дозичка и изчезвам!

Другото ченге се бе върнало от гишето.

— Млъквай, Мери. Всички знаем, че в цялата област няма и грам наркотик. Джо, шефа не ти ли даде пари за билета на тая „бибип“?

Момичето бе съкрушено. Сълзите продължаваха да се стичат от зачервените ѝ очи. Лицето ѝ непрекъснато се потеше. Знаех какво става. Беше наркоманка и в момента се наблюдаваха симптомите на абстиненция. Щеше да стане още по-зле. Посегна да разтрие очите си и се видяха белезите от игли върху вътрешната страна на ръката ѝ. Момиче, което си изкарва пари за скъпо струващия навик, като продава тялото си. Обичайна ситуация. И я изселват от града. Обичайна практика. Но може би беше заразила шефа с нещо. Венерическите болести ходят ръка за ръка с наркотиците и проституцията. Подобни сцени бяха толкова често явление, че не таях надежда Хелър да се намеси и да си намери белята.

— Виж какво, аз нямам намерение да ѝ купувам билет с мои пари — каза ченгето, което бе отишло на гишето.

Джо грабна чантата на момичето. Тя направи отчаяно усилие да я задържи и получи юмрук в лицето. Падна на пода, разплакана.