Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 69

— О, наистина съжалявам. Тази автобусна линия стига само до Линчбърг.

Черният се бе отърсил от виденията си за хубави градове.

— Този стар тъп град Феър Оукс не е много добре свързан. Но можеш да се прехвърлиш в Линчбърг. Мога да ти продам билет до там.

— А, много хубаво — каза Хелър. Черният се зае с работа и за нула време приготви билета.

— Два долара и четиридесет цента. Следващият автобус е към полунощ. Значи ще чакаш към час и половина. Ето ти билета, ето ти и рестото. Няма с какво да се забавляваш тук, освен ако не искаш да идеш да погледаш огъня. Не? Ами тогава, настанявай се удобно. Сега аз пак ставам портиер.

Сложи си черната шапка, заключи гишето и хвана метлата. Излезе навън да гледа пожара на хълма.

Хелър седна между двата куфара. Зачете се в различните рекламни плакати, които съобщаваха за удоволствията на Париж, хубостите на древна Гърция и един, на който пишеше за гощавка с пържени пилета в местната гимназия миналия септември.

Реших, че може все пак да се чува пукането на огъня, затова увеличих звука. Достигаха само звуци от далечната суматоха. Нямаше ли кой да забележи, че в града има непознат? Къде е полицията? Ама че полиция! Когато има стрелба или голям пожар, първото нещо е да потърсиш дали няма непознати лица в града. Много бях разочарован. Хелър си седеше възможно най-спокойно.

Черният започна да мете. Запя някаква песен:

Чуйте историята на Уили Уипър. Уили Уипър беше коминочистач. Той обичаше да се друса, навик лош. О, чуйте да ви разкажа за неговата мечта!

Искаше да помете под десния крак на Хелър и той, за да го улесни, си вдигна крака.

Снощи прескочи той до дупката, когато светлините ярко светеха. Май взе десетина дози или повечко. Като се събуди, на непознат бряг беше той.

Беше приключил с мястото под десния крак. Искаше да помете под левия крак. Хелър го вдигна.

Българската кралица падна първа в мрежата му. Наричаше го „мили“ и „любими“. Обеща му лъскав „Форд“, с диамантени фарове и сребърно кормило.

Между замитанията на метлата, които не вършеха кой знае колко работа, освен да вдигат прах, ми се стори, че чух далечна полицейска сирена. Май наближаваше автогарата.

Уили се озова в Ню Йорк в една късна нощ. Помоли своята мила да се срещнат. Уили беше смешен. Тя захвана да крещи, „БИМ, бам бу!“ — и всичко се изпари.

Беше полицейска кола! Рязко спря, гумите изсвистяха и сирената заглъхна. Точно пред автогарата.

Аха, помислих си със задоволство, местната полиция не е толкова забутана, в крайна сметка. Проверяват няма ли непознати на гарата! Е, Хелър, като си толкова заспал, ще си го получиш. А той даже не гледаше към вратата.

Удариха някой и той извика. Хелър се огледа.

Двама грамадни полицаи влязоха в стаята. Носеха черни къси якета. На коланите им висяха белезници и кобури. В ръцете си държаха готови за удар палки.

Двамата влачеха дребна млада жена! От очите ѝ се стичаха сълзи. Бореше се като диво животно.