Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 64

— Млъквай — казах аз. — Уредено ли е свидетелството за раждане?

Търб кимна. Извади от джоба си малък електрически превключвател.

— Старият счетоводител иска да го види, за да може да свидетелства, че се издава на действително съществуващ човек, който той познава и не е умрял. Не иска да го смятат за мошеник. Тази птица тук ще му се представи, ще му бутне още една банкнота и ще си получи свидетелството подписано. Веднага щом излезе от съда, аз правя бум и сбогом, чиновник, сбогом, досиета. Тази сутрин преди изгрев-слънце поставих бомбата. Точно в отдела за досиета!

Дадох им активатора за приемника.

— Това е едно много специално устройство за подслушване. Трябва да внимавате във всеки един момент да бъде на разстояние най-много двеста мили от него.

— Ама ние ще го подслушваме — каза Рат. — По дрехите му, в куфарите, навсякъде е пълно с такива нещица. Активаторът е в нас. Няма никакъв шанс да ни се изплъзне.

— Това е друг вид устройство, антенно — излъгах аз. — Поставено е в лакътя му и се задейства, ако борави с експлозиви или докосне оръжие. Не искаме да ви се случи нещо.

О, как само подейства!

— С това можем да го открием от кораб — излъгах. — А това е Реле 831. Дръжте го при активатора.

Схванаха.

— Просто не ги изключвайте никога. Нали виждате, приличат на свързваща телефонна кутия. Можете да ги оставяте пред сгради или под леглото.

Обещаха. После Рат каза:

— Пари. За нас. Ужасна инфлация!

Дадох им разрешително да теглят пари от една сметка в Арабската Банка в Ню Йорк. Бяха доволни. Аз също — това бяха правителствени пари.

Дадох им още няколко съвета. След това казах:

— А сега изчезвайте преди да ви е видял. Изскочиха през херметическата врата, притичаха край старата плантация на слабата лунна светлина и се изгубиха.

Стаб погледна часовника си.

Хелър излезе. О, не можех да сдържа смеха си! В южна Вирджиния няма дрехи, които да станат на мъж, висок шест фута и два инча. Бяха му толкова малки!

Рат бе свършил чудесна работа. Сакото бе КРЕЩЯЩО! На големи бели и червени карета. Панталонът бе КРЕЩЯЩ! На широки сини и бели райета. Шапката бе яркозелена и му беше много малка. Обувките му бяха от оранжева кожа и много тесни. Ризата бе пурпурно червена.

Ще се откроява сред другите като светофар!

Дрехите наистина изглеждаха скъпи, сякаш ги е купил някой с много пари и никакъв вкус.

И му стояха така, сякаш ги е израснал.

Чудесно!

Хелър бе помъкнал двата огромни куфара.

— Не смяташ ли, че тези дрешки са малко крещящи? — каза той.

— Последната мода! Последната мода! — отвърнах аз.

Бързо му повторих къде трябва да иде, за да си получи свидетелството за раждане. Подадох му другите документи.

Наведох се през вратата и огледах пътя с бинокъл за нощно виждане. Исках да се уверя, че Рат и Търб не се виждат и че районът е чист. Нещо помръдна в храстите.

— Малко съм гладен — каза Хелър зад гърба ми. И потъна навътре в кораба.

Стаб дойде до мен.