Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 62

Като се върнах след второто сплашване на персонала, Хелър бе увил сладките във восъчна хартия. Изглеждаха много твърди и бяха на спираловидни ивици в бяло и червено.

Знаех, че действа глупаво. В Америка с купища да ринеш такива сладкиши. Навсякъде можеш да си купиш. Даже ги рекламират на големи цветни реклами, каквито имаше в библиотеката на хангара, отдела за чужди списания.

Добре, помислих си саркастично, приготвя се за пътуването. И го оставих да прави каквото иска.

О, колко бях зает в деня преди излитането. Прекарах почти два часа с дела на Апарата, които малко или много наваксваха за десетте, прекарани на ливадата в мечти за Утанч.

Излетяхме без никакви проблеми. Много е просто да пътуваш на Земя. Само една луна и тя изобщо не е ярка. Тъй че просто трябва да тръгнеш на тъмно и да следваш тъмнината, която постепенно пълзи по планетата. Издигаш се на триста мили и после бързо се спускаш, за да се озовеш на друго място в същия час от денонощието.

Капитан Стаб се оказа експерт в тези неща. В училището на Апарата спокойно могат да добавят часове по пиратство и контрабанда. Стаб ми разказа няколко весели истории, докато се спускахме долу, в това число и как веднъж унищожил цял град. Страхотно!

Все пак се придържахме към процедурата за приземяване, описана в учебниците.

Под нас беше изоставената плантация — празни и пусти ниви, разпадаща се къща, порутени помещения за роби.

На около петстотин фута отгоре Стаб натисна бутона за парализа. Само за половин секунда от кораба просветна надолу конусообразна ярка синя светлина. Ако някой я забележи, най-вероятно щеше да я помисли за светлина от фарове на кола или светкавица на хоризонта.

Вторият пилот отвори херметическата врата. Вторият инженер, облечен в бойна униформа, само след секунда бе на земята. Държеше детектор за топлина. Завъртя се в кръг с него, за да обхване цялата местност.

От яркосинята светлина всичко живо наоколо изпада в безсъзнание. Топлинният детектор показва има ли някой в района. Стандартна операция. Спестява някои неприятни изненади. И на практика е много хуманна — не се налага да се избиват неволни свидетели. Скриваш се и чакаш човека да се съвземе, питайки се какво ли го е ударило, вместо да тичаш и да крещиш: „Пилоти от Волтар току-що нарушиха космическия кодекс, закон а-36544 М, Параграф Б!“ Освен това е трудно да се отървеш на момента от мъртви тела, появяват се шумни шерифи и други такива.

Детекторът на втория инженер светна червено! Синята светлина бе поразила нещо!

С готов за стрелба бластер първият пилот се втурна в посоката, където сочеше лъчът. Стаб напрегнато седеше пред пулта за управление, готов веднага да излети, ако тревогата се окаже засада.

Беше августовска нощ във Вирджиния, гореща и влажна. Тънката луна очертаваше силуетите на дърветата. Лек вятър въздишаше сред тревата около кораба.

И тогава се чу отсечен смях. Първият пилот тичешком се върна. Държеше за опашката един опосум. Захвърли го.

— Изглежда всичко е чисто — каза той.

— Чисто е — каза вторият инженер и хвърли топлинния детектор в кораба.