Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 66

Чу се ръмжене.

След това силен лай.

Едно грамадно овчарско куче му се изпречи на пътя.

Изхилих се, защото се сетих, че Хелър май никога не бе виждал куче. Най-близо до кучетата бяха копоите от Флистан, които ако бяха домашни животни, се специализираха да дъвчат цялото семейство.

Кучето седеше пред него с оголени зъби. Беше приклекнало на земята. Знаех, че ще го нападне. Сбогом, Хелър. Цялата работа ще приключи още тук, в горещата вирджинска нощ, при това между зъбите на куче!

Засили се и скочи във въздуха, със зъби, насочени право към гърлото на Хелър!

Хелър пусна куфарите.

Ръцете му се стрелнаха напред.

Сграбчи кучето за кожата от двете страни на челюстта!

Завъртя се на пети и като използва инерцията на кучето, запрати го на двайсет фута зад гърба си!

То полетя. С тъп звук се блъсна в едно дърво, изквича един път и остана да лежи на земята.

Очаквах, че Хелър ще побегне. Толкова шум сигурно щеше да привлече внимание в близката къща.

Но Хелър се приближи до кучето и започна да го оглежда. След това взе на ръце големия звяр. Върна се при куфарите и някак си успя да ги хване с ръце.

Затътри се към осветената къща!

Предната врата се отвори. На прага седеше фермер с пушка!

Хелър се бе запътил право към верандата. Пусна куфарите.

— Боя се, че кучето ви се блъсна право в едно дърво — каза Хелър с тежък вирджински акцент.

Фермерът отвори вратата по-широко, Хелър влезе с кучето и го остави на килима във всекидневната.

— Не тече кръв, затова предполагам, че ще се свести — каза Хелър.

Фермерът се наведе над кучето. То направи немощен опит да се изправи и мъжът го погали, то се успокои и леко махна с опашка.

— Не — каза фермерът. — Нищо му няма. От тук ли си, момче?

— От тук — каза Хелър. — Ще тръгвам вече.

— Ами, в никакъв случай. Не и след като си сторил такава добрина! Марта, донеси кафе! — викна той към кухнята.

— А, не — каза Хелър. — Много благодаря, но имам среща в града. Един човек ме чака пред съда. Много благодаря, но вече закъснявам.

— Абе, момче, че това е повече от две мили. А ти куцаш и едва се движиш. За какво съм ти съсед, ако не те хвърля до града! Ще изкарам камиона.

Кучето се бе изправило по корем. Гледаше Хелър с възможно най-странен поглед.

Фермерът запали камиона отвън и Хелър излезе с куфарите. Хвърли ги отзад и се качи. Подкараха към града.

„Бибип“, си помислих. Това не беше много добре. Всичко стана заради този вирджински акцент. Да я „бибип“ графиня Крек! Трябва да си обучава само онези ненормални.

Хелър слезе пред съда.

— Обаждай се, като се върнеш, момче. По всяко време.

— С нетърпение ще чакам — каза Хелър. — И много съм ти задължен за возенето.

Фермерът потегли.

Хелър погледна към съда. Светеха само два прозореца на втория етаж. Входната врата бе отворена и Хелър закуцука нагоре по стълбите. Отвори една врата.

Старче, облечено в черно, се бе навело над едно бюро зад тезгяха. Няколко чекмеджета с папки бяха отворени. На работното му място имаше табела:

РАЖДАНЕ И СМЪРТ.

МОЛЯ, НАРЕЖДАЙТЕ СЕ НА ОПАШКА ПО ЕДИН

Надявах се, че старият „бибипко“ е готов. След около пет минути щеше да е мъртъв.