Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 63

Стаб надникна в нощта, напрегна близко разположените си очи.

— Къде са те, по дяволите? Трябва да се върнем в базата преди изгрев-слънце!

Погледна часовника си.

— Можем да останем тук не повече от двайсет и пет минути!

Изведнъж в далечината се чуха тичащи стъпки по обраслата с плевели нива.

Появи се Рат. Носеше два огромни куфара.

Рат бе възможно най-незабележимият земен обитател. Освен наболия мустак, няма нито една друга черта, която би се запечатала в паметта. Идеалният шпионин. Той е от планетата Модон, където с радост са се отървали от него.

Прехвърли куфарите през херметическата врата. Едва си поемаше дъх от изтощение. Зърна ме на слабата светлина вътре в кораба.

— Я гледай ти! — каза той. — Самият офицер Грис! Като говори, винаги изглежда така, сякаш се оплаква.

— Какво носиш в тези куфари? — попитах аз. — Заповедите бяха да носиш луксозни чанти, пълни със скъпи дрехи.

Бутна ги по-навътре в кораба.

— Дрехите струват пари. Не можеш да си представиш какво значи инфлация. Допълних ги с камъни, за да тежат повече.

Допълнил си с пари собствения си джоб, казах си на ум. Натиснах звънеца зад мен и взех чантите да ги занеса на Хелър. Не исках да вижда агентите, които ще го следят от сега нататък.

Хелър бе освободил вратите на коридорите към стаята му. С мъка се проврях и оставих куфарите отпред в салончето. Куфарите изглеждаха луксозни. Хелър седеше на масата. Казах:

— Вътре има дрехи. Бързо се преоблечи. Не взе май никакви твои дрехи. Имаш само двайсет минути, така че не се разтакавай.

Излязох и затворих вратата след себе си. Рат все още дишаше задъхано. Дръпнах го в салона на екипажа. Извади куп документи.

— Това е дипломата му от военното училище. Прочетох я:

ВОЕННА АКАДЕМИЯ „СЕЙНТ ЛИ“

Поздравява се ДЪЛБЪРТ ДЖОН РОКСЕНТЪР,

МЛАДШИ

завършил обучението си на ниво

СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ

Подпис, печат и т.н.

Дипломата изглеждаше страхотно. Бяха нарисувани войници под строй с пушки. Имаше знамена и оръдия. Много шик.

— Ето и другите документи — каза Рат.

Това бяха академични справки, свидетелства по отделните предмети и други подобни. — Добри фалшификати — отбелязах аз.

— Ами, как не — каза Рат. — Подписите са автентични. Миналата година училището е било затворено поради липса на средства и преподавателите биха направили всичко за някой и друг долар. Да не мислиш, че искам да ме затворят за фалшификация?

Винаги се оплаква, даже като му направиш комплимент.

— Къде е Търб? — попитах. — Нямаме много време.

— Може би има неприятности. Старият деловодител в онзи „бибип“ съд не искаше да остава след работно време.

Капитан Стаб подаде глава и посочи часовника си.

— Вече трябва да препускаме, за да успеем. Трябва да се върнем преди да е станало светло!

А, ето го и Търб, скочи през херметическата врата. Търб също с нищо не прави впечатление сред земните жители. Малко пълничък, леко мургав, но никога, няма да го забележиш сред тълпата. Той е от планетата Доло, където с радост са се отървали от него.

— Не може да бъде, самият офицер Грис! — каза той. — Значи все пак имаме важна задача. Рат, не съм бил прав. През цялото време ти разправям, че сме някакви отрепки, а пък то…