Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 65

— Казва, че иска…

— Дайте му, каквото поиска — казах аз. Нещо мърдаше малко по-нататък до една колиба за роби.

Хелър пак се появи.

— Ще ми трябват пари.

А, да. Парите му. В заповедта се казваше пет хиляди долара, за да изглежда богат. Извадих две хиляди от джоба си и му ги подадох. Три хиляди не бе лоша надница за една нощ.

Пристягаше коланите на единия куфар.

— Много сме зле с времето — каза Стаб.

Видях какво е мърдало зад храстите. Лисица. Да върви по дяволите.

Изправих се и се обърнах към Хелър. Подадох му ръка. Но той не я пое. Вместо това ми подаде някакво писмо.

— Направи ми една услуга, моля те. Изпрати това писмо. Обещах да го държа в течение.

Взех писмото и го прибрах в джоба. Твърде бях зает със задачата да се отърва от Хелър, за да обърна внимание на плика.

— Ами, успех, Джетеро — казах аз. — Това е всичко. Потегляй.

Тупна на земята и помъкна двата куфара. Изчезна зад къщата.

„Сбогом, Хелър“, казах си на ум. „И се надявам да спечелиш много приятели в дранголника!“

— Излитаме — каза Стаб.

Махнах се да не им преча. Вторият инженер скочи долу с една машина. Стаб повдигна влекача шест фута над земята и го задържа. Вторият инженер обиколи тревата с машината и я изправи така, сякаш там никога не се бе приземявал кораб. Хвърли машината вътре. Вторият пилот му подаде ръка и го изтегли горе. Затвориха вратата.

Капитанът ми каза:

— Имаш ли заповед да повредиш кораба, за да не може да напусне тази слънчева система?

В интерес на истината, имах. Заповяда ми пилотът-убиец. Но нямаше как да кажа на Стаб, че корабът му ще бъде повреден.

— Защо? — попитах.

— Ами той току-що извади от летателната палуба времевия мерник — каза капитанът. — А ако има резервен, няма как да се доберем до него. Залостил е всички каюти и складове — невъзможно е да проникнем там даже с оръдия! Без мерник не можем да летим в космоса. Но смятам, че ти си искал точно този — нали ми каза да му дам всичко, каквото поиска.

И какво от това? На кой му трябваше да лети в този „бибип“ влекач и евентуално да бъде пръснат на парчета?

Корабът се понесе в небето. Сега към базата, за да се приземим точно преди изгрев-слънце.

Стаб включи допълнителните мощности, за да достигнем скоростта на светлината.

Аз тържествувах.

Отървах се от Хелър.

Нямах търпение да стигна до моите екрани и да видя как ще му се стовари на главата всичко, което му бях приготвил. Този „бибип“. Колко неприятности ми беше причинил!

Част четиринадесета

Глава първа

След по-малко от два часа аз си седях в тайната стая във вилата, на около 105 градуса географска дължина от Хелър и следях всяко едно негово движение.

Бях изпаднал в екстаз! Картината на екрана бе брилянтна! Звукът бе идеален, чуваха се даже щурците! Реле 831 си вършеше работата!

Трябваше да върна малко записа до мястото, където той слезе от кораба.

Ето го, носи двата тежки куфара и бавно се носи във вирджинската нощ. Отсреща имаше някаква ферма и от обора идваше светлина.

Всеки истински шпионин, дори да е със съвсем малък опит, би я заобиколил отдалеч. Но не и Хелър!