Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 61

В мен бликна чувство, съвсем непознато досега. Бликна желание да я защитавам. Изпитах желание веднага да премина през границата, да се изправя срещу цялата руска армия, да падна в краката ѝ и да я моля за една усмивка само.

Въздъхнах и с мъка откъснах очи от снимката. На обратната страна бе написано с молив: „5000 щатски долара, в брой“.

— Ще я притежаваш изцяло — прошепна шофьорът. — Ще ти бъде робиня за цял живот. И това, че си я спасил от изнасилване от руските войници, ще я из пълни с такава признателност, че цял живот няма да може да ти се отблагодари.

Е, какво друго ми оставаше? Бръкнах в джоба си, извадих пет хиляди щатски долара и буквално му ги натиках в ръцете.

— Остават разходите по транспортирането и комисионните — каза шофьорът. — Това прави още пет хиляди долара.

Бръкнах в джоба и извадих още пет хиляди. Той се изправи.

— Толкова се радвам, че мога да ти направя услуга, Султан Бей. Няма значение бензина и времето, което съм изгубил за път.

Опита да откаже пачката лири, които му пъхнах в ръката. Най-накрая склони и ги взе.

— Ще им трябва около седмица да я прехвърлят — каза той. — Веднага отивам в Болвадин, за да платя, преди някой друг да я е купил.

Той бързо изчезна и чух как гумите на „таксито“ изсвистяха. Искрено се надявах да пристигне навреме.

През нощта спах с нейната снимка на възглавницата и сънувах чудни сънища.

Чувствах се толкова добре, че сутринта дори не се подразних, като открих Фахт Бей до леглото ми.

— Рат се свърза по радиото — каза той. — Всичко е готово. Можете да тръгнете за Америка веднага щом се стъмни.

Дори не го чух какво каза на излизане — вероятно е споменал, че ще уведоми екипажа на влекача.

Стиснах снимката в ръка и страстно я целунах. Бог да благослови изнасилвачите от руската армия, след като ми дават в ръцете такова съкровище! Много може да се каже за комунизма!

Глава шеста

Потеглихме веднага щом здрачът се сгъсти в плътен мрак.

Има някои хронично свръхкритични и вечно готови да се заядат хора, които ще кажат, че перспективата да притежавам истинска, жива танцьорка, ме е отвлякла от задълженията. Но в това няма да има грам истина.

В деня преди излитане бях станал роб на задълженията си. Изнудих Фахт Бей да ми даде всички пари, които ще ми трябват за разноски и още малко отгоре. Заредих се с всички възможни земни оръжия. Събрах цялото нужно оборудване. Здраво наплаших персонала на вилата, дори едно от малките момчета пак получи пристъп на повръщане.

Свързах Реле 831 и, като роб на задълженията си, прегледах какво прави Хелър вътре в кораба.

Правеше сладкиши!

Точно така! Седеше във вътрешната галерия с тигани и тави. Даже си бе вързал престилка. С една голяма лъжица опита къкрещото тесто на най-отвратителния сладкиш, който бях виждал през живота си.

Реших, че го е научил от сестра си. Толкова точно мереше, че си помислих, не е ли сладур? И бях така отвратен, че чак след като мина доста време ми направи впечатление, че използва английски съдове.

След малко пак проверих. Имаше цял пакет малки хартийки и нареждаше върху тях части от сместа.