Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 182

— Добре — каза Хелър, — сигурно ще имаш време да работиш и върху нея.

— Виждаш ли — каза Ъпщайн, — те не са съгласни с мен, че това е в областта на бизнес администрацията. Казват, че била тема от политологията. Но не е така! Не! Около осемдесет процента от средствата на корпорациите се поглъщат за изпращане на правителствени доклади и охраната им. Ако се вслушат в мен, мога да вдигна брутния национален продукт с осемдесет процента, просто ей така! — Помисли малко. — Може би трябва да сменя заглавието с „Революцията ще струва на корпорациите по-евтино от плащането на данъците“.

— Ще ти плащам петстотин долара на седмица.

— Не. Ако се съглася, искам един процент от брутния доход и сметка с не повече от двеста долара седмично. Не струвам много.

Хелър отиде до сакото си и извади две стодоларови банкноти. Опита се да ги даде на Ъпщайн.

— Не — отказа той. — Не знаеш достатъчно за мен. Офертата вероятно е много добра. Но не мога да приема.

— Сега, в момента, имаш ли пари? Имаш ли къде да живееш? Апартаментът ти вече не съществува.

— Аз не заслужавам друго. Нямах други дрехи, а довечера мога да спя и в парка. Времето е топло.

— Трябва да ядеш.

— Свикнал съм да гладувам.

— Виж какво — каза Хелър, — трябва да приемеш.

— Предложението е прекалено добро. Не ме познаваш, господин Хувър — искам да кажа, Уистър. Ти сигурно си мил, честен, търпелив човек. Но филантропията ти е насочена към една бита карта. Невъзможно ми е да приема предложението ти.

Седяха още известно време, клатеха крака от ръба на дока и съхнеха на слънцето. Приливът утихна и Хъдсън пак потече надолу. Изведнъж Хелър каза:

— Етнологията влиза ли в бизнес администрацията?

— Не.

— А традициите на народите?

— Не. Говориш за социална антропология, предполагам. Никога не съм я учил.

— Добре — каза Хелър. — Тогава няма как да знаеш, че законите на американските индианци все още важат за Манхатън, по сила на предишното господство.

— Така ли? — каза Ъпщайн.

— Има един индиански закон — ако спасиш живота на някого, от този момент нататък той е отговорен за теб.

— Това къде си го чул?

— Каза ми го един професор по политология от собствения ти университет.

— Значи трябва да е вярно — заключи Ъпщайн.

— Добре — каза Хелър. — Аз току-що ти спасих живота, нали?

— Да, спаси ме. Боя се, че по този въпрос не може да има спор.

— Така. Значи от сега нататък ти носиш отговорност за мен.

Тишина.

— Трябва да приемеш работата и да се грижиш за делата ми — каза Хелър. — Това е стар индиански закон. Няма измъкване.

Ъпщайн се вторачи в него. Изведнъж главата му клюмна. Избухна в поток сълзи. Когато възвърна способността си да говори, изхлипа:

— Виждаш ли, като чух всички тези добри новини си знаех, че ме дебне катастрофа! И ето я! В лицето на съдбата-мащеха отговорността за мен самия ме изпълваше с достатъчно ужас. А сега — нов поток сълзи, — трябва да поемам отговорност и за теб!

Хелър пъхна двете стодоларови банкноти в ръката му. Ъпщайн ги погледна с отчаян вид. Стана и се приближи до якето си. Пъхна ги в празния си портфейл.