Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 183

Тъжно погледна Хелър.

— Утре по обяд ще се срещнем на стълбите на библиотеката в колежа. Ще ти изложа плана за действие.

— Добре — каза Хелър.

Ъпщайн взе сакото си и направи няколко крачки. Обърна се:

— Сигурен съм, че с моята ужасна съдба ще дойде момент, в който ще съжаляваш за добрината, която си ми сторил. Съжалявам.

Продължи с клюмнала глава.

Глава пета

Същата вечер във фоайето на „Грейшъс Палмз“ Хелър четеше „Ивнинг Лайбъл“. Носеше стария си син и възкъс костюм. „Еднодневният“ костюм наистина се оказа за един ден след плуването на Хелър в замърсената вода. Явно шивачите не бяха донесли новите дрехи.

Четеше статия, в която се казваше:

„В изявление, което звучеше доста остро, кметът Дон Фернандес О‘Тул критикува Нюйоркския областен офис на Данъчното управление.

«Трябва да се сложи край на практиката служители на ДУ да взривяват напълно годно имущество, подлежащо на облагане с данъци», каза кметът О‘Тул. «Това поставя в опасност целия Ню Йорк».

Критиката дойде в резултат на експлозия днес следобед на 125-та Западна Улица, където отряд на ДУ е бил на посещение в сграда с апартаменти, облагани с данъци.

Според служителя на Нюйоркското противопожарно отделение Флейм Джаксън, динамитът, намерен в правителствените коли е ясно доказателство за намерение за експлозия.

Причината за взрива е преждевременно избухване на динамита.

Говорител на американското правителство заяви: «ДУ има пълно право да постъпва както намери за добре, когато намери за добре и с когото намери за добре и най-добре Ню Йорк да си вземе поука от това, ясно?» Изказването се възприе като доказателство за съучастие, както обикновено.

В експлозията не са загинали важни личности.“

Хелър мина на следващата страница и се показа част от „Бъгз Бъни“. Бях страхотно раздразнен, когато прекъснаха четенето му.

Хелър вдигна очи. Вантаджо стоеше точно до стола му.

— Записа ли се? — Гласът му беше нервен. Враждебен? — Ако си се записал, защо не ми се обади?

— Ами — каза Хелър, — работата още не е ясна. Заради оценките ми: със среден успех тройка не мога да се запиша за последната година. Възможно е да не ме приемат.

Дали Вантаджо побеля, или само ми се стори? Трудно можеше да се каже, защото го засенчваше една палма.

— Какво каза?

— Трябва да прегледат документите ми. Утре в девет ще ми кажат резултата.

— Sangue di Cristo! И ми го казваш чак в осем вечерта!

Вантаджо хукна. Затръшна вратата на офиса си. О, как бе ядосан!

Да, като че ли ще мога да се възползвам от ревността му към Хелър.

Но към девет часа Нюйоркско време направих по-важно наблюдение. Хелър се освободи от някакъв африкански дипломат, с когото говореше, качи се в асансьора и отиде в апартамента си. Забелязах още от коридора, че вратата му е широко отворена!

И долу, близо до земята, сякаш направо на пода, бе легнала красива брюнетка и протягаше ръка към коридора. С мелодичен глас каза:

— Хайде, хубаво момче! Чакаме те!