Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 180

Глава четвърта

Появиха се две ченгета.

— Какво правите тук?

— Ловим риба — каза Хелър.

— Сигурни ли сте, че не плувате? — каза другото ченге.

— Не, ловим риба — повтори Хелър.

— Ами в такъв случай, гледайте да не ви се доплува — каза ченгето и се обърнаха да си ходят, безгрижно потупвайки с палки.

— Не ме предаде — каза Ъпщайн. — Но все едно. Тъй или иначе ще ме хванат.

Хелър бе извадил инженерския си парцал с червената звезда. Бършеше Ъпщайн от мазните петна. След това му събу обувките и панталона и ги сложи да съхнат на слънцето, което изглеждаше доста горещо.

Поизбърса още малко лицето на Ъпщайн и му сложи очилата с рогови рамки.

Чудех се дали Хелър не бе объркал човека. Според господин Тодъл този Ъпщайн бил отявлен анархист, ужас и заплаха за цивилизацията. А този тук бе съвсем дребно човече, с тясно лице, с извит като човка нос, недовиждаше и трепереше.

— Студено ли ти е? — попита Хелър.

— Не, заради преживяното е — каза Ъпащйн.

— За какво всъщност те търсят? — попита Хелър.

Ъпщайн изглеждаше така, сякаш се кани да заплаче.

— Всичко започна, когато разбрах, че данъчните агенти сами си създават разпоредбите. Един фатален ден бях в юридическата библиотека и открих истинския закон за данъците на Конгреса и наръчника с разпоредби за данъчните власти. Преснимах си ги. Започнах да попълвам данъчните декларации на преподавателите и на някои студенти с правилните изчисления. — Въздъхна и помълча известно време. — О, пътят на революционера е труден! Не е за мен.

— И после какво се случи?

— Местните данъчни загубиха около два милиона долара от незаконните средства, които са трупали. И премиите на агентите Макгуайър, О‘Брайън и Мълоун пресъхнаха.

Въздъхна дълго и потресаващо.

— Никога няма да ми простят. Ще ме преследват цял живот. Не трябваше да ме спасяваш. Аз съм изгубена кауза.

Хелър бе изчистил част от мазните петна и от себе си. Приближи се до сакото си и извади призовката. Подаде я на Ъпщайн. Като седна пак, попита:

— Какво е това?

— Това е просто призовка. С нея трябва да се явиш пред съда и да дадеш показания.

— А в какво се състои това? — попита Хелър.

— О, много просто. Попадаш под Пета Поправка — което значи, че отказваш да говориш — и те пъхат в затвора и на всеки няколко седмици те привикват и пак попадаш под Пета Поправка.

— Значи на практика не те разпитват и не те заставят да си кажеш всичко?

— Не, това е просто начин да държат невинни хора в затвора.

Хелър се загледа във водата.

— О, горките хора — каза той.

— Кои горки хора? — попита Ъпщайн.

— Макгайър, Мълоун, О‘Брайън и още седем агенти. Всички са мъртви. Мислех, че съм нарушил кодекса, нали разбираш?

— Мъртви?

— Да, твоят апартамент се взриви. Всички загинаха.

— Ако тези тримата са мъртви, тогава случаят е приключил. Те нямаха никакви доказателства, освен собствените си показания. Значи мен вече не ме преследват. Всичко свърши!

— Добре — каза Хелър. — Значи си свободен и чист!

Ъпщайн поседя малко, загледан във водата. После изведнъж зъбите му затракаха и избухна в сълзи.