Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 180
Рон Лафайет Хаббард
Глава четвърта
Появиха се две ченгета.
— Какво правите тук?
— Ловим риба — каза Хелър.
— Сигурни ли сте, че не плувате? — каза другото ченге.
— Не, ловим риба — повтори Хелър.
— Ами в такъв случай, гледайте да не ви се доплува — каза ченгето и се обърнаха да си ходят, безгрижно потупвайки с палки.
— Не ме предаде — каза Ъпщайн. — Но все едно. Тъй или иначе ще ме хванат.
Хелър бе извадил инженерския си парцал с червената звезда. Бършеше Ъпщайн от мазните петна. След това му събу обувките и панталона и ги сложи да съхнат на слънцето, което изглеждаше доста горещо.
Поизбърса още малко лицето на Ъпщайн и му сложи очилата с рогови рамки.
Чудех се дали Хелър не бе объркал човека. Според господин Тодъл този Ъпщайн бил отявлен анархист, ужас и заплаха за цивилизацията. А този тук бе съвсем дребно човече, с тясно лице, с извит като човка нос, недовиждаше и трепереше.
— Студено ли ти е? — попита Хелър.
— Не, заради преживяното е — каза Ъпащйн.
— За какво всъщност те търсят? — попита Хелър.
Ъпщайн изглеждаше така, сякаш се кани да заплаче.
— Всичко започна, когато разбрах, че данъчните агенти сами си създават разпоредбите. Един фатален ден бях в юридическата библиотека и открих истинския закон за данъците на Конгреса и наръчника с разпоредби за данъчните власти. Преснимах си ги. Започнах да попълвам данъчните декларации на преподавателите и на някои студенти с правилните изчисления. — Въздъхна и помълча известно време. — О, пътят на революционера е труден! Не е за мен.
— И после какво се случи?
— Местните данъчни загубиха около два милиона долара от незаконните средства, които са трупали. И премиите на агентите Макгуайър, О‘Брайън и Мълоун пресъхнаха.
Въздъхна дълго и потресаващо.
— Никога няма да ми простят. Ще ме преследват цял живот. Не трябваше да ме спасяваш. Аз съм изгубена кауза.
Хелър бе изчистил част от мазните петна и от себе си. Приближи се до сакото си и извади призовката. Подаде я на Ъпщайн. Като седна пак, попита:
— Какво е това?
— Това е просто призовка. С нея трябва да се явиш пред съда и да дадеш показания.
— А в какво се състои това? — попита Хелър.
— О, много просто. Попадаш под Пета Поправка — което значи, че отказваш да говориш — и те пъхат в затвора и на всеки няколко седмици те привикват и пак попадаш под Пета Поправка.
— Значи на практика не те разпитват и не те заставят да си кажеш всичко?
— Не, това е просто начин да държат невинни хора в затвора.
Хелър се загледа във водата.
— О, горките хора — каза той.
— Кои горки хора? — попита Ъпщайн.
— Макгайър, Мълоун, О‘Брайън и още седем агенти. Всички са мъртви. Мислех, че съм нарушил кодекса, нали разбираш?
— Мъртви?
— Да, твоят апартамент се взриви. Всички загинаха.
— Ако тези тримата са мъртви, тогава случаят е приключил. Те нямаха никакви доказателства, освен собствените си показания. Значи мен вече не ме преследват. Всичко свърши!
— Добре — каза Хелър. — Значи си свободен и чист!
Ъпщайн поседя малко, загледан във водата. После изведнъж зъбите му затракаха и избухна в сълзи.