Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 184

От стаята долетя поток женски смях.

Пак онова смущение. Но аз вече бях забелязал, каквото трябваше. Хелър никога не заключваше вратата си! Тези жени просто си влизаха, когато поискат.

Ясна и красноречива покана да му ограбиш апартамента!

Аз самият чудесно си дремнах следобеда, размишлявайки върху това.

Сигурно съм спал повечко, но имаше защо. Дни наред не се осмелявах да заспя. Но сега нещата се подреждаха в моя полза. Като се събудих, Хелър вече излизаше от подлеза на 116-та Улица, Търпеливо наблюдавах. Съдбата му скоро ще бъде окончателно решена.

Отиде право във временната зала за записване. Вече имаше много студенти, шляеха се наоколо или привършваха попълването на документите. Съдейки по броя на тълпата разбрах, че записването в действителност не е цяла седмица, а е приключило вчера.

Облегнах се на стола и се приготвих да се насладя на отказа, който Хелър щеше да получи. Няма начин тази мис Симънс да го пусне да учи в този колеж. С тези бележки. Плановете на Хелър щяха чудесно да рухнат още сега.

Ето я и нея. Току-що бе привършила с последния студент. Не обръщаше внимание на малката опашка. Имаше усмивка на лицето си, но това бе усмивката на женския паяк, преди да си хапне мъжкия за обяд.

— А, това май е младият Айнщайн — каза тя. — Седни.

Хелър седна и мис Симънс прегледа набързо документите, след това се облегна назад с онази ужасна усмивка.

— Изглежда — каза тя — никой в наши дни не го интересува кой ще взривява света.

— Вчера ме наричахте „Уистър“.

— Е, времената се менят, не е ли така? Кого познаваш? Господ?

— Произнесоха ли се по кандидатурата ми? — попита Хелър.

— Произнесли са се, млади Айнщайн. Обикновено не разрешаваме прехвърляне от друго училище направо за последната година.

— Бих могъл да наваксам…

— Тихо, тихо. Но в твоя случай изглежда е трябвало да разрешат. И то при толкова кандидати за факултета по космически науки и инженерство.

— Много съм благо…

— О, млъкни, млади Айнщайн. Още не си чул всичко. Обикновено изискваме да се държи „Америкън колидж тест“ с резултати над 28%. Но за тебе, млади Айнщайн, това изискване явно не важи.

— Ами, това е чу…

— О, това не е всичко — каза мис Симънс. — Винаги е било задължително студентите в инженерните специалности да държат „Сколастик аптитюд тест“ и резултатите от езиковата и математическата част да са над 700 точки. Но от теб не се иска никакъв „САТ“.

— Това наистина е превъз…

— И още нещо, млади Айнщайн. Отхвърлено е и изискването за успех петица. Кажи, не е ли това хубаво?

— Наистина — каза Хелър. — Много е ху…

— Това е прекалено хубаво, млади Айнщайн. Имам пряка заповед да те приема. Като студент последна година. Във Факултета по инженерство и приложни науки. Като кандидат за бакалавърска степен по ядрено инженерство, завършващ догодина през май. И заповедта е подписана от самия президент на университета.

— Наистина, много съм полас…

— Недей да бъдеш толкова поласкан — каза мис Симънс и усмивката ѝ изчезна. — Или някой съвсем е полудял, или ограничаването на правителствените субсидии и липсата на следвоенен бум са ги превърнали в роби на твоите двайсет и пет хиляди долара и съвсем са полудели! Ти и те НЯМА да се измъкнете просто така. Аз няма да се подпиша под твоята кандидатура, за да поднеса на света ядрен специалист, който е напълно слабоумен. Ясно ли се изразих, млади Айнщайн?