Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 181

— След като вече си свободен и чист — каза Хелър, — сега пък какво не е наред?

След малко Ъпщайн се посъвзе. Но продължи да хлипа.

— Усещам, че след няколко минути ще се случи нещо ужасно!

— Защо? — каза Хелър, страхотно учуден.

— О, не е възможно толкова хубави неща наведнъж.

— Какво? — каза Хелър.

— Новината е прекалено хубава! Не я заслужавам! Всеки момент ще стане някаква световна катастрофа, за да компенсира! Знам си!

— Виж — търпеливо каза Хелър. — Неприятностите ти свършиха. Имам още една добра новина. Искам да ти предложа работа.

— Така ли? — каза Ъпщайн. — Искаш да кажеш, че ще имам възможност да си изплатя студентския заем и пак да се запиша за докторска степен?

— Мисля, че да — каза Хелър.

— Как се казваш?

— Джет.

О, богове! Това си е чисто нарушение на кодекса. Хелър му каза истинското си име.

— Това не може да е цялото ти име — каза Ъпщайн.

— Ами не е. Името ми по документи е Джером Терънс Уистър. Инициалите са Дж. Т. Затова приятелите ми викат Джет.

О, този хитрец. На косъм се измъкна.

— Аха, Дж. Т. Уистър. Джет. Разбирам. Името на призовката беше Дж. Едгар Хувър. Бях сигурен, че ще искаш да убия някого. Не съм такъв човек, нали разбираш. Не мога да убия дори хлебарка.

— Не, не, нищо толкова драстично — каза Хелър. — Ти имаш навършени двайсет и една години, нали?

— Да, на двайсет и три съм, вече съм стар.

— Ами от теб искам само да ми отвориш брокерска сметка.

— Имаш ли кредит?

— Ами, не — каза Хелър. — Искам само да ми отвориш брокерска сметка, за да мога да купувам и продавам акции — в някоя фирма като „Съдружници Ниския, Високия и Дебелия“.

Ъпщайн въздъхна потресаващо.

— Не е толкова просто. За да имаш банкова сметка, трябва да имаш адрес. След това трябва да си уредиш кредит и да си отвориш брокерска сметка. Имаш ли пари?

— Да. Предвидил съм сто хиляди за такъв род хазарт.

— Имаш ли някакви сериозни дългове като мен, например?

— Не.

— Зная, че всеки има врагове. Но имаш ли някой по-особен враг, който иска да се добере до теб?

Хелър помисли за секунда:

— Ами има един господин Бери, адвокат, на когото попаднах случайно.

— Бери? Бери от „Суиндъл и Крауч“?

— Да, същият.

— Той е личният семеен адвокат на Дълбърт Джон Роксентър. Един от най-могъщите прависти на Уолстрийт. И ти е враг?

— Общо взето, да. Не се е отказал.

— Аха — каза Ъпщайн. Замълча. Двамата седяха на горещото слънце и съхнеха. След малко той каза: — Това, което искаш, не е лесна работа. Иска много труд. Ще ти трябва някой на постоянна работа. Не само да постави началото, но да ти върти нещата.

— Добре, ти колко печелиш на седмица?

— О, аз нищо не печеля — каза Ъпщайн. — Аз не съм просто счетоводител — това е само едно от нещата, от които трябва да разбира бизнес администраторът. Не искаха да приемат последната ми дисертация за докторат. А тя беше добра. Ставаше дума за корпоралния феодализъм във всичките му форми — индустриална анархия, нали разбираш — как корпорациите могат и трябва да управляват всичко. Темата ми е „Необходими ли са правителствата“ Но мисля, че ще ги накарам да приемат новата ми дисертация. Ще се казва „Анархията като ключ към построяването на индустриалния феодализъм, ако той изобщо е възможен“.