Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 181
Рон Лафайет Хаббард
— След като вече си свободен и чист — каза Хелър, — сега пък какво не е наред?
След малко Ъпщайн се посъвзе. Но продължи да хлипа.
— Усещам, че след няколко минути ще се случи нещо ужасно!
— Защо? — каза Хелър, страхотно учуден.
— О, не е възможно толкова хубави неща наведнъж.
— Какво? — каза Хелър.
— Новината е прекалено хубава! Не я заслужавам! Всеки момент ще стане някаква световна катастрофа, за да компенсира! Знам си!
— Виж — търпеливо каза Хелър. — Неприятностите ти свършиха. Имам още една добра новина. Искам да ти предложа работа.
— Така ли? — каза Ъпщайн. — Искаш да кажеш, че ще имам възможност да си изплатя студентския заем и пак да се запиша за докторска степен?
— Мисля, че да — каза Хелър.
— Как се казваш?
— Джет.
О, богове! Това си е чисто нарушение на кодекса. Хелър му каза истинското си име.
— Това не може да е цялото ти име — каза Ъпщайн.
— Ами не е. Името ми по документи е Джером Терънс Уистър. Инициалите са Дж. Т. Затова приятелите ми викат Джет.
О, този хитрец. На косъм се измъкна.
— Аха, Дж. Т. Уистър. Джет. Разбирам. Името на призовката беше Дж. Едгар Хувър. Бях сигурен, че ще искаш да убия някого. Не съм такъв човек, нали разбираш. Не мога да убия дори хлебарка.
— Не, не, нищо толкова драстично — каза Хелър. — Ти имаш навършени двайсет и една години, нали?
— Да, на двайсет и три съм, вече съм стар.
— Ами от теб искам само да ми отвориш брокерска сметка.
— Имаш ли кредит?
— Ами, не — каза Хелър. — Искам само да ми отвориш брокерска сметка, за да мога да купувам и продавам акции — в някоя фирма като „Съдружници Ниския, Високия и Дебелия“.
Ъпщайн въздъхна потресаващо.
— Не е толкова просто. За да имаш банкова сметка, трябва да имаш адрес. След това трябва да си уредиш кредит и да си отвориш брокерска сметка. Имаш ли пари?
— Да. Предвидил съм сто хиляди за такъв род хазарт.
— Имаш ли някакви сериозни дългове като мен, например?
— Не.
— Зная, че всеки има врагове. Но имаш ли някой по-особен враг, който иска да се добере до теб?
Хелър помисли за секунда:
— Ами има един господин Бери, адвокат, на когото попаднах случайно.
— Бери? Бери от „Суиндъл и Крауч“?
— Да, същият.
— Той е личният семеен адвокат на Дълбърт Джон Роксентър. Един от най-могъщите прависти на Уолстрийт. И ти е враг?
— Общо взето, да. Не се е отказал.
— Аха — каза Ъпщайн. Замълча. Двамата седяха на горещото слънце и съхнеха. След малко той каза: — Това, което искаш, не е лесна работа. Иска много труд. Ще ти трябва някой на постоянна работа. Не само да постави началото, но да ти върти нещата.
— Добре, ти колко печелиш на седмица?
— О, аз нищо не печеля — каза Ъпщайн. — Аз не съм просто счетоводител — това е само едно от нещата, от които трябва да разбира бизнес администраторът. Не искаха да приемат последната ми дисертация за докторат. А тя беше добра. Ставаше дума за корпоралния феодализъм във всичките му форми — индустриална анархия, нали разбираш — как корпорациите могат и трябва да управляват всичко. Темата ми е „Необходими ли са правителствата“ Но мисля, че ще ги накарам да приемат новата ми дисертация. Ще се казва „Анархията като ключ към построяването на индустриалния феодализъм, ако той изобщо е възможен“.