Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 179

Шапка!

Мокра тъмносиня шапка, която продължаваше да се носи на повърхността заради въздуха, попаднал между нея и водата.

Хелър си съблече сакото. Събу обувките. Изхлузи панталона и хвърли шапката си на дока.

С дълъг скок се гмурна във водата, сред всичките боклуци и мазни петна!

Потопи се под водата. С мощни загребвания на ръцете заплува надолу към дъното.

Светлината от кафеникава стана мътно сива.

Я гледай! Колко ли е дълбока тази река?

Надолу, надолу, надолу, очите му се взираха наляво и надясно в здрачината.

Туп!

Удари дъното!

Бързо се понесе нагоре.

Изскочи на повърхността. Разбуни водата, тъй като скочи нагоре да се огледа.

Обърна се.

Пак започна да се спуска надолу. Надолу, надолу, надолу, без да спира да се оглежда наляво и надясно.

Черна мътилка!

Направи кръг по дъното. Стари гуми и консерви.

Нагоре, нагоре, нагоре! Пак изскочи на повърхността.

Още пенлива вода. Още отскоци, за да се огледа.

Слаб звук!

Хелър скочи по-силно и почти целия се показа над водата.

Слаб глас:

— Тук съм.

Хелър се обърна и погледна към дока.

Вътре във водата, хванат за една стара халка, по-, тънала в бетона, имаше някой. Виждаше се само главата и една ръка.

Хелър заплува натам.

След минута-две се озова до един много дребен млад мъж, целият омацан с масло, горе-долу само очи.

— Аз съм един неудачник — проплака жалката фигура. След това се закашля.

— Уплаших се. Не можах да си задържа главата под вода достатъчно дълго, че да се удавя.

— Ти ли си Израел Ъпщайн? — каза Хелър.

— Да, съжалявам, че не мога да ти подам ръка. Ще се изпусна.

Хелър преценяше положението му. Ръбът на дока бе точно над него и нямаше за какво да се хване.

Един минаващ кораб го заля с вълни. Ъпщайн се изпусна от халката и се блъсна в бетона. Хелър върна ръката му пак на халката.

— Дръж се!

— Не мога да се изкача горе. Не успях да се удавя, а сега не мога и да се спася. По-добре се качвай и ме остави. Не си струва да ме спасяваш.

Хелър обиколи с плуване дока и намери желязна стълба, която се спускаше във водата. Изкачи се по нея.

Отиде до сакото си и измъкна кълбо рибарска корда. Запъти се по дока точно над Ъпщайн.

— Само се дръж — викна той.

Вълните от минаващ влекач погълнаха Ъпщайн.

Ръцете на Хелър бързо се движеха по странен начин. Извършваше едни и същи ритмични движения. Плетеше тънко въже от кордата!

Направи здрав възел в единия край на произведението си. Спусна го към Ъпщайн.

— Промуши си краката през примката и седни на нея.

Ъпщайн не можеше да се справи.

Хелър завърза горния край за една ръждясала халка и пак скочи във водата. Доплува до Ъпщайн, забеляза едно носещо се дърво, счупи го и го пъхна в примката така, че да стане нещо като седалка. Настани Ъпщайн и му показа как да се държи за въжето.

— Не си струва да си правиш труда — каза Ъпщайн. — Ако не сега, все някой ден пак ще свърша зле.

Хелър разплиска водата, за да разпръсне мазните петна. Почисти с вода раменете и главата на Ъпщайн.

— Стой тук, да не изчезнеш — каза Хелър.

Доплува обратно до стълбата, качи се на дока и след малко Ъпщайн бе до него, на твърд бетон и в безопасност.