Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 178

— Това вече е нещо — каза Макгайър. — Коя дъска?

Хелър стана. Направи няколко крачки и се наведе.

Без да го забележат, защото тялото му го прикриваше, той извади от джоба си бяло-червена сладка. Познах я. Беше ги направил на борда на влекача. Беше опакована с нещо, което приличаше на хартия. С нокътя на палеца Хелър заби хартията в сладката. Мушна я под дъската.

Изправи се.

— Тук вече няма наръчници.

— Точно такъв те искаме. Сега можеш да си вървиш, но непременно да се явиш! Сградата на ФБР, девет часа!

Хелър излезе.

Слезе надолу по остатъците от стълби. Като излезе навън, приближи се до една от правителствените коли. Наведе се.

Към крака му имаше привързани четири пръчки динамит!

Махна лепенката.

Остави динамита на задната седалка. Пръчките нямаха капачета, по никакъв начин не можеха да избухнат. Само ги остави там да лежат.

След това тръгна много бързо на запад по 125-та Улица.

Сградите и от двете страни на улицата се разтърсиха!

Гигантски блясък шибна небето!

Оглушителен звук удари като с чук!

Хелър се обърна назад. След като димът се разсея, видях как цялата предна част на изоставената къща с апартаменти бавно се свлича на улицата. Части от покрива все още се носеха във въздуха.

Правителствените коли, затрупани с мазилка и отломки, не избухнаха. Значи в крайна сметка не беше толкова добър с експлозивите.

От небето валяха късове от къщата. Потоци пламъци заскачаха нагоре.

Това беше от сладката!

Сега вече знаех от какво ги е направил. Това беше двойна ударно-огнена граната. Действаше само след като опаковката, задължителен елемент, се тикне в експлозива. Активираше се след четиридесет секундно проникване. В Апарата никога не ги използвахме. Прекалено рисковано беше да ги носиш със себе си!

— Какво, по дяволите, беше това? — каза един старец близо до Хелър.

— В онази сграда имаше десет терористи — каза Хелър.

— О — каза старецът, — пак вандали.

Хелър продължи по 125-та, отначало със спокойна походка, но като се отдалечи, започна да бяга. Зад него пищяха сирените на пожарната.

Хелър не се обърна повече назад. Очевидно се бе запътил към реката.

Глава трета

Бързайки напред, Хелър от време на време успяваше да зърне реката. Закриваха я главните пътища, които ту минаваха отдолу, ту отгоре.

Той даде леко наляво. Реката беше точно от другата страна на няколко преплетени магистрали. Колите по тях се виждаха размито.

Хелър се справи с преградите.

Пред него се простираше голям док, врязващ се в реката в западна посока.

Хелър забави крачка и започна да се оглежда. Подскочи, за да види има ли нещо зад няколко прегради. След това продължи бързо напред.

В края на дока лежеше нещо безформено. Хелър се втурна натам.

Точно на ръба на дока бе захвърлено яке. Върху него лежаха очила с рогови рамки.

Отсрещният бряг откъм Джърси представляваше жълтеникава мъгла от мръсен въздух. Небето се оглеждаше в Хъдсън и реката синееше, въпреки боклуците и мръсотиите.

Хелър се взираше нагоре и надолу по реката. Очевидно океанският прилив забавяше течението, защото мръсотиите и отпадъците седяха на едно място.