Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 157

— Кажи, това устройва ли те? Този апартамент е правен специално за генералния секретар, бившия, преди да го убият. Знам, че е малко семпъл, но е просторен. Много рядко се налага да го използваме, така че няма да те местим. Отдавна не е използван, затова трябваше набързо да го почистим. Другите са по-шик, но решихме, че за едно момче това ще е по-добре. Какво ще кажеш, става ли?

— Да, за бога — каза Хелър.

Вантаджо подсвирна с облекчение. След това каза:

— Виж какво, момче, всичко ще бъде забравено и си оставаме приятели, ако вдигнеш телефона и се обадиш на Бейб. Цял следобед чака да разбере какво става.

Един пиколо за малко не прегази Хелър. Караше на количка багажа му по заповед на Вантаджо.

Хелър вдигна слушалката. Явно имаха пряка линия с Бейон, защото веднага го свързаха.

— Аз съм, госпожо Корлеоне.

— О, скъпо момче. О, скъпо, скъпо момче!

— Вантаджо ми каза да ви се обадя да кажа, че новият апартамент е хубав. Наистина е хубав.

— Апартаментът на Генералния секретар ли? Онзи с картините на полинезийки на стената?

— Да, много е хубав. Има страхотен изглед.

— Един момент, скъпи. Някой чука на вратата.

Чуха се гласове в стаята, но нищо не се разбираше заради покритата с длан слушалка. Дочу се силен оживен глас: „Той какво?“ И след това много бърз италиански, който също бе заглушен и не се чуваше ясно.

Бейб пак заговори по телефона.

— Това беше Бум-бум. Тъкмо пристигна. Не мога да ПОВЯРВАМ! О, скъпо, скъпо, скъпо момче! О, скъпо, скъпо, скъпо, скъпо момче! Благодаря ти, благодаря ти! Не мога да говоря по този телефон. Но скъпо момче, БЛАГОДАРЯ ТИ!

Поток целувки мина по жицата. След това внезапен рев:

— Дай ми пак Вантаджо!

Изведнъж ми стана ясно. Току-що бе разбрала за унищожаването на алкохол и друга стока за два милиона долара на нейните съперници и за смъртта на Узопополис, нейния смъртен враг.

Вантаджо очевидно не остана доволен от това, което бе успял да чуе. Плахо пое слушалката.

— … си… си, Бейб — Доби измъчен вид. — … но… но… си, Бейб. Грация, миа капо!

Затвори.

Взе горещата кърпа от ръцете на Хелър и си избърса лицето.

— Беше Бейб — Погледна към Хелър. — Момче, не зная какво си направил, но явно е било нещо! Каза, че мога да запазя работата си, само че малкия, не искам повече да чувам за никакви камериерски стаи.

След това се стегна.

— Но тя беше права. Не проявих достатъчно благодарност, а ти наистина спаси това място и живота ми. Не проявих достатъчно уважение. Така че се извинявам. Така става ли, момче?

Стиснаха си ръце.

— А сега — каза Вантаджо, — относно онова нещо. Това е най-добрият апартамент, който можем да ти предложим, но тя казва, че нямаш кола. Така че трябва да си купиш, каквато кола поискаш. Долу имаме гараж, нали знаеш. Освен това ѝ казах, че нямаш много дрехи. Имаме страхотен шивач и ще го повикам, за да ти вземе мерките да ти направи цял гардероб. Истински дрехи по поръчка от най-хубавите платове. Така добре ли е?

— Не мисля, че трябва да приема…

— Най-добре да приемеш, малкия. Ние сме приятели. Не ми докарвай повече неприятности! А сега кажи има ли още нещо, което можем да направим за теб?