Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 155

— Да ми дължиш ли, малкия? — каза Бум-бум. Посочи отзад в колата. — От цели шест месеца отвъд реката си мечтая за глътка скоч! Сега направо ще се поливам с уиски.

И той потегли, тананикайки си.

Аз не си тананиках. Нови беди се бяха стоварили на главата ми точно когато мислех, че по-лошо от това не може да стане. С това име Хелър щеше да привлече като с магнит Бери, а аз нямах кодовата хартия. Но в същото време Хелър работеше по мисията си. Усещах го! Може и да успее!

От всичко това ми се виеше свят. От една страна, Хелър НЕ трябва да умре, докато не разбера как да подправям докладите до капитан Тарс Роук. От друга страна, очертаваше се доста голяма опасност той да е намислил някакъв пъклен план да успее в мисията си и определено трябваше да бъде отстранен или убит.

Излязох на двора, седнах и зарових лице в шепите си. Трябва да запазя спокойствие. Трябва да разсъждавам логично. Няма нужда да излизам от релси само защото трябва да предпазя от убийство някой, който трябва да бъде убит. Налага се да измисля нещо, веднага!

А онова „бибип“ лудо канарче продължаваше да ми лее трели от дървото. Подигравка. Пълна подигравка!

Глава втора

Хелър мина с тракане на токовете по автомобилната алея пред „Грейшъс Палмз“ и влезе във фоайето. Все още беше следобед и понеже сезонът замираше в късното лято, наоколо нямаше никой.

Канеше се да се качи по стълбите на втория етаж, но един от облечените в смокинга бодигардове го спря.

— Чакай малко. Вече нямаш стая тук, момче. Хелър замръзна на място.

— Управителят иска да те види — каза гангстерът. — Доста е разстроен.

Хелър тръгна към офиса на управителя.

— Не, влез тук — каза гангстерът. — Чакат те. Бутна Хелър към асансьора. Влязоха и гангстерът натисна най-горното копче.

Излязоха на постлан с килими коридор с шумоизолираща облицовка. Гангстерът вървеше зад Хелър и го направляваше с леки побутвания, от които екранът ми подскачаше.

Вече се чуваше гласът на управителя от отворената врата в края на доста дългия коридор. Той здраво псуваше някой на италиански. Звучеше страшно ядосан.

В стаята имаше и други хора, забързано сновяха и хвърляха разни неща.

Гангстерът блъсна Хелър в лудницата.

— Ето го, шефе.

Вантаджо Меретричи изблъска една чистачка от пътя си и с тежки стъпки се приближи до Хелър.

— Опитваш се да ми докараш неприятности! — Викна той. — Опитваш се да ме изриташ от мястото ми!

Ръцете му усилено ръкомахаха, типично по италиански маниер. Вдигна ръка към гърлото си, имитирайки рязане.

— Заради теб за малко да изгубя живота си!

Спря, за да кресне нещо на италиански на две чистачки и те неволно се сблъскаха една в друга, като едната изпусна купчина чаршафи.

Италианци. Толкова са емоционални. Толкова театрални. Намалих звука.

Естествено, той се приближи и пак ми гръмна в ушите.

— Не е хубаво така да се прави! — извика Вантаджо. — Да се промъкнеш тук ей така!

— Ако ми кажеш какво мислиш, че съм направил… — понечи да каже Хелър.

— Не мисля, зная! — извика Вантаджо.

— Ако съм направил нещо… — пак опита Хелър.

— Да, направил си! — извика Вантаджо. — Позволи ми да те настаня в онази стая за камериерки на втория етаж! Не каза и дума! Тя беше страхотно разгневена! Направо ми подпали телефона!