Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 158

— Ами — каза Хелър, — тук май няма телевизор.

Вантаджо възкликна:

— Боже, как се радвам, че не си ѝ казал! Никой не гледа телевизия в публичен дом, момче. Изобщо не ми беше хрумвало. Ще изпратя някой да вземе телевизор под наем. Става ли?

Хелър кимна. Вантаджо отиде до вратата, но се сети нещо и се върна.

— Момче, зная какво направи за нас. Спаси всичко. Но трябва да си направил и още нещо. И въпреки това… Отнася се с теб по различен начин. Би ли ми казал за какво си говорите?

— Генеалогия — каза Хелър.

— И това е всичко?

— Напълно — каза Хелър. — Това е всичко, което се случи днес.

Вантаджо го погледна много сериозно. След това избухна в смях.

— За малко да налапам въдицата. Е, няма нищо.

Късметлия съм, че си ми приятел.

Тръгна към вратата, но пак спря.

— А, да. Каза, че можеш да имаш което от момичетата си поискаш и по дяволите кое е законно и кое не. До скоро, момче.

Глава трета

Вниманието ми, съсредоточено в екрана, бе отвлечено от почукване по тайната врата, която водеше към офиса. Бях трил толкова сол на главата на Фахт, че той най-сетне бе проумял с тъпата си тиква, че трябва да изпраща пратеник на Апарата да ми носи всички сводки, които пристигаха от Америка. Получили са още една. Издърпах я от процепа на вратата. С треперещи пръсти отворих листа. Може би Рат и Търб са поумнели. Може би щяха да ми помогнат. Прочетох:

Смятаме, че с него е свършено. Проследихме го до градското сметище и сега е някъде на дъното на Атлантическия. Бъди спокоен, действаме по задачата.

Идиоти! Просто са изхвърлили от онзи магазин дрехите с микрофоните!

Но гневът само затвърди решителността ми да действам. Внимателно ще наблюдавам района на „Грейшъс Палмз“, стаите, ще разбера точно къде си държи нещата и какви навици си създава. След това ще се предреша като турски офицер, изпратен в ООН, ще проникна в мястото, ще взема кодовата хартия от багажа му, ще поставя една бомба и ще изчезна.

Планът беше блестящ. Хрумна ми изведнъж. Ако успея, Хелър ще бъде мъртъв, мъртъв, мъртъв, а аз ще бъда жив!

С непоклатима решителност седнах пак пред екрана. Хелър няма да се бави с разопаковането на багажа, бях сигурен. Пиколото бе оставил всичко върху количката.

Хелър продължаваше да се разхожда из апартамента и да разглежда. Макар че не можеше да става и сравнение с апартамента му в Офицерския клуб на Волтар, мястото имаше свое специфично очарование — момичета! Всички лампи бяха под формата на голи тела, на всички килими имаше златни момичета.

Хелър се приближи до една от няколкото картини на стената, вгледа се в нея и каза нещо на волтариански, което не можах да чуя. Картината беше красива. Тъмнокожо момиче, облечено главно в червени цветя, бе застанало на фона на палмови дървета и морето. Човек, който разбира от изобразително изкуство, би могъл да я определи като концептуална живопис, която преобладава в модерното изкуство.

Хелър се наведе да прочете името на автора. Гоген.

Знам как вървят цените на картините: всеки знае, ако се интересува от пари в брой. Ако тази картина е оригинална, струва цяло състояние!