Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 156

Постави ръце на раменете на Хелър и вдигна глава да го погледне. Изведнъж гласът му стана умоляващ.

— Защо не ми каза, че си приятел на Бейб?

Хелър си пое дълбоко въздух.

— Нямах представа, че това е нейна собственост. Наистина се извинявам.

— Виж сега, момче. За в бъдеще, казвай си всичко. Така, това устройва ли те?

Хелър се огледа. Апартаментът имаше две стаи. Просторната всекидневна беше със стени, облицовани с тухли от черен оникс и украсени с рисунки. Върху мокета, който покриваше целия под, бяха постлани малки ръчно тъкани килимчета в златисти нюанси. Мебелите бяха леки и съвременни, със съблазнителни линии. Лампите представляваха статуи на златни момичета, съвсем голи. Отвън имаше градина-балкон и широките стъклени врати гледаха към сградата на ООН, парка и реката отзад.

Вантаджо завъртя Хелър в обратна посока. Имаше бар, облицован в бежова естествена кожа и златни поставки. Един барман забързано вадеше оттам всички бутилки с алкохол и ги прибираше в кашони.

— Съжалявам, не мога да оставя алкохола. Понеже си непълнолетен, това може да ни струва разрешителното. Но ще заредим хладилника с всякакви възможни безалкохолни напитки — бързо добави той. — Можеш да ползваш и машината за лед ей там. Всеки ден ще ти оставяме прясно мляко. И може би сладолед? — умолително каза той.

След това Вантаджо показа на Хелър различните тайни чекмеджета и отделения в бара. Спря и се приближи до него.

— Виж какво, аз само се пошегувах за сандвичите. Нямаме ресторант, защото обслужваме само по стаите. Но имаме най-добрата кухня и най-добрите готвачи в Ню Йорк. Можеш да си поръчаш каквото поискаш. Сега искаш ли нещо? Задушен фазан?

Не изчака за отговор. Викна към спалнята и чистачките дотичаха. Той заведе Хелър там и разпери ръце да покаже.

— Ето това е. Надявам се, че ще ти хареса — умоляващо каза той.

Спалнята бе много голяма. Целият таван беше в огледала. Стените също бяха в огледала. По края бяха обточени с черен оникс. Огромното легло бе кръгло. Заемаше средата на стаята. Беше покрито с черна коприна със златисти хибискуси. Около цялото легло имаше ниски червени столчета за крака. Мокетът бе алено червен.

В стените бяха монтирани тонколони, около които се виеха голи момичета в златни одежди. Вантаджо се втурна до стената и показа на Хелър различните бутони за музикален фон по избор: музика за пийване, чувствена, страстна, подлудяваща, успокояваща.

Вантаджо бързо отведе Хелър в банята. Целият под бе застлан с мокет. Имаше огромна римска вана, в която спокойно се побираха десетина човека. Имаше отделни душове за масаж. Беше пълно с шкафчета с най-различни неща. Имаше тоалетна чиния и две бидета с разнообразни приспособления за миене. Хелър се загледа в надписа „Автоматична гореща хавлия“ и натисна ръчката. Излезе хавлия, от която се вдигаше пара и той си избърса лицето. Вантаджо го поведе обратно към всекидневната.