Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 159
Рон Лафайет Хаббард
Бързо върнах записа там, където бе казал нещо. Знаех, че моята реакция щеше да е да открадна картината. Може би щях да включа и нея в плана си. Във връзка с това трябваше да знам какви са неговите намерения относно картината.
Той бе казал: „Лодкари!“ Аха. Това беше една от расите на Аталанта, за която той и Крек бяха говорили.
Сега разглеждаше втори Гоген.
В стаята се разнесе непознат глас:
— Не, не, не!
Беше мадам Сесо. Мустаците ѝ бяха настръхнали. Закани му се с пръст.
— Не! Малките момчета не трябва разглеждат мръсни рисунки! Тук няма тебе позволя правиш извратени неща! Ако младият сеньор иска гледа голи жени, ще го прави както трябва!
Тя го избута с пръст в ъгъла, грабна телефона и избълва лавина италиански в слушалката. Затръшна я.
— Ти мене вкараш в голяма беля, ако някой разбере, че теб научила гледаш мръсни рисунки! Мамма миа! Какво помислят клиенти!
Чуха се тичащи стъпки. Дребна жена нахлу в стаята почти в паника.
Имаше малък нос, красиви зъби, гарваново черна коса и високи стегнати гърди. Кожата ѝ беше златисто кафява. Беше обута в дълги чорапи и къс комбинезон и се бе наметнала с копринена роба. Очевидно беше полинезийка.
Много апетитна!
— Какво има?
— Хванала този млад синьор гледа мръсни картинки на стена. Хайде, Минет, веднага скача в леглото му. Бързо, бързо!
— Не, не — каза Хелър. — Само исках да погледам.
— Аха — каза Минет. — Воайор.
— Не, не — каза Хелър. — В моята… родна страна има хора, които изглеждат точно така. Само исках да погледна…
— Аха, визда, мадам Сесо — каза Минет. — Воайор! Значи му става хубаво само гледа!
Мадам Сесо мълчаливо се приближи до нея.
— Значи дадеш на младия синьор гледа!
И дръпна робата ѝ. Тя се смъкна, като почти изцяло оголи стегнатите гърди на Минет. Като златни пъпеши!
Но Минет отстъпи.
— Мадам Сесо. Вие жестока. Тези дни бизнес нищо, нищо. За три седмици, аз няма мъж. Мой легло празен. Аз почти полудяла. Всички момичета, те говори за това момче. Ако аз съблека, аз падна по него, мадам Сесо.
Мадам Сесо се ядоса. Хвана за рамото копринената ѝ роба и я дръпна. Тя изхвърча и застана върху лицето на Хелър.
— Ти веднага се събличаш, веднага! — Викна мадам Сесо.
Хелър се опитваше да свали робата от лицето си.
— Добре! — изпищя Минет. — Отивам всема полата от трева, отивам всема зветя в косата. После съблека. Но само при едно словие, че после той…
Екранът стана на снежинки. Звукът се превърна в рев.
Не виждах какво става. Само чувах силен шум.
Какъв шок!
Някаква външна намеса.
Първата повреда в тази система.
Апаратурата бе дала дефект.
Проверих захранването. Беше добре. Отново увеличих звука. Още по-силен шум. Не беше спокойното черно, което се появяваше, като заспи.
Зачудих се за момент дали това не е емоционално претоварване на обекта.
Опитах се да разгледам всички възможни причини, сетих се за всичко, на което бях способен. Най-сетне измъкнах указанието за употреба. Никога не го бях чел цялото.
Чак на предпоследна страница, открих следния текст:
