Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 154

Изтича до офиса и се върна.

— Ето. „Пламтящо алено“. С нея колата лъска даже на тъмно. Страхотно изглежда!

— Добре — каза Хелър.

Не го разбирах. Отначало беше избрал сивото, защото не се забелязваше толкова. А сега искаше боя, която буквално ми изгаряше екрана. Какво беше намислил?

— Само че — каза Майк, като се намести на предната седалка, — тази облицовка и пердетата отзад са си изпели песента. Съвсем случайно имаме едни калъфи, дето сме ги купували, но не се е налагало да ги ползваме. Десенът е тип „Снежен леопард“ — бял на черни петна. Направо искри! Как само ще изпъква на фона на червеното! Можем да ти направим и такива постелки отдолу.

— Страхотно — каза Хелър.

Майк не можа да измисли нищо друго.

— А ти искаше ли нещо по-специално?

— Да — каза Хелър. — Искам така да направите предния капак, че да може от всички страни да се заключва с ключове. И под колата искам някакъв лист лек метал, който да запечата двигателя отдолу и да не позволява никакъв достъп до него.

— О, говориш за броня за предпазване от бомби — каза Майк. — Тези коли са ги направили с толкова конски сили, за да носят колкото се може повече брониране. Мога да ти сложа и армирани стъкла, бронирани платки отстрани…

Най-сетне разбрах. Страхуваше се, че пак ще сложат бомба в колата му.

— Не — каза Хелър. — Само един тънък метален лист отдолу и заключване на капака, тъй че никой да не може да се добере до мотора.

— Аларма срещу крадци? — с надежда каза Майк.

— Не — каза Хелър.

Отказах се. Единственото обяснение беше, че Хелър е луд.

— Това ли е всичко? — попита Майк.

— Ами да — каза Хелър.

— Добре — каза Майк малко нервно, — всичко това ще струва някъде към двайсет хилядарки.

Бум-бум тъкмо бе изнесъл последния кашон с уокмените. Изпусна го.

— Божичко! — Отиде до тях. — Виж какво, момче, за тази сума мога да ти открадна и преобразя петнайсет кадилака нов модел!

— Новият талон ще е от мен — каза Майк. — Честно, Бум-бум, ремонтът ще струва точно толкова.

— Съгласен съм — каза Хелър.

Бръкна в джоба си и извади една пачка. Преброи десет хиляди.

— Това момче да не е обрало някоя банка? — попита Майк Бум-бум.

— Това са честно спечелени пари от удари — каза Хелър.

— Ами добре, в такъв случай — каза Майк, — ще ти повярвам.

Отиде в офиса да напише разписка.

— На чие име? — викна оттам. — Не че има значение.

— Джером Терънс Уистър — каза Хелър.

Сега вече знаех, че е луд. Бери можеше да открие, че е жив и да го издири. И с такава помпозна и биеща на очи кола като тази…

Бум-бум беше натоварил всичко в пикапа. Даде на благодарния Майк кашона с „Джони Уокър“ златен етикет.

— Качвай се, момче? Къде да те оставя?

— Отивам в Манхатън — каза Хелър.

— В такъв случай ще те закарам до гарата. По-бързо е.

Стигнаха и когато Хелър излезе от колата, Бум-бум каза:

— Това истинското ти име ли е, малкия? Джером Терънс Уистър?

— Не — каза Хелър. — Казвам се Прити Бой Флойд.

Бум-бум избухна в див смях, Хелър също. Почувствах се засегнат. Прити Бой Флойд беше много известен гангстер, прекалено известен, че да се шегуват с него. Свято име.

— Какво ти дължа? — каза Хелър.