Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 154
Рон Лафайет Хаббард
Изтича до офиса и се върна.
— Ето. „Пламтящо алено“. С нея колата лъска даже на тъмно. Страхотно изглежда!
— Добре — каза Хелър.
Не го разбирах. Отначало беше избрал сивото, защото не се забелязваше толкова. А сега искаше боя, която буквално ми изгаряше екрана. Какво беше намислил?
— Само че — каза Майк, като се намести на предната седалка, — тази облицовка и пердетата отзад са си изпели песента. Съвсем случайно имаме едни калъфи, дето сме ги купували, но не се е налагало да ги ползваме. Десенът е тип „Снежен леопард“ — бял на черни петна. Направо искри! Как само ще изпъква на фона на червеното! Можем да ти направим и такива постелки отдолу.
— Страхотно — каза Хелър.
Майк не можа да измисли нищо друго.
— А ти искаше ли нещо по-специално?
— Да — каза Хелър. — Искам така да направите предния капак, че да може от всички страни да се заключва с ключове. И под колата искам някакъв лист лек метал, който да запечата двигателя отдолу и да не позволява никакъв достъп до него.
— О, говориш за броня за предпазване от бомби — каза Майк. — Тези коли са ги направили с толкова конски сили, за да носят колкото се може повече брониране. Мога да ти сложа и армирани стъкла, бронирани платки отстрани…
Най-сетне разбрах. Страхуваше се, че пак ще сложат бомба в колата му.
— Не — каза Хелър. — Само един тънък метален лист отдолу и заключване на капака, тъй че никой да не може да се добере до мотора.
— Аларма срещу крадци? — с надежда каза Майк.
— Не — каза Хелър.
Отказах се. Единственото обяснение беше, че Хелър е луд.
— Това ли е всичко? — попита Майк.
— Ами да — каза Хелър.
— Добре — каза Майк малко нервно, — всичко това ще струва някъде към двайсет хилядарки.
Бум-бум тъкмо бе изнесъл последния кашон с уокмените. Изпусна го.
— Божичко! — Отиде до тях. — Виж какво, момче, за тази сума мога да ти открадна и преобразя петнайсет кадилака нов модел!
— Новият талон ще е от мен — каза Майк. — Честно, Бум-бум, ремонтът ще струва точно толкова.
— Съгласен съм — каза Хелър.
Бръкна в джоба си и извади една пачка. Преброи десет хиляди.
— Това момче да не е обрало някоя банка? — попита Майк Бум-бум.
— Това са честно спечелени пари от удари — каза Хелър.
— Ами добре, в такъв случай — каза Майк, — ще ти повярвам.
Отиде в офиса да напише разписка.
— На чие име? — викна оттам. — Не че има значение.
— Джером Терънс Уистър — каза Хелър.
Сега вече знаех, че е луд. Бери можеше да открие, че е жив и да го издири. И с такава помпозна и биеща на очи кола като тази…
Бум-бум беше натоварил всичко в пикапа. Даде на благодарния Майк кашона с „Джони Уокър“ златен етикет.
— Качвай се, момче? Къде да те оставя?
— Отивам в Манхатън — каза Хелър.
— В такъв случай ще те закарам до гарата. По-бързо е.
Стигнаха и когато Хелър излезе от колата, Бум-бум каза:
— Това истинското ти име ли е, малкия? Джером Терънс Уистър?
— Не — каза Хелър. — Казвам се Прити Бой Флойд.
Бум-бум избухна в див смях, Хелър също. Почувствах се засегнат. Прити Бой Флойд беше много известен гангстер, прекалено известен, че да се шегуват с него. Свято име.
— Какво ти дължа? — каза Хелър.