Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 224

Ръката на магьосника остана върху гърдите му само за секунда. Сетне го докосна по челото и ако дотогава Тас си мислеше, че гори, сега вече наистина усети изгарящата топлина на магьосника.

— Лежи спокойно — нареди му Рейстлин.

Той вдигна кендера за раменете и се взря внимателно в очите му. Най-сетне остави тялото му да падне обратно в леглото и се изправи с проклятие на уста.

Потънал във влажната възглавница, Тас видя как образът на магьосника за момент надвисна над него, след което Рейстлин му обърна гръб, карайки черната роба да прошумоли и излезе от помещението. Кендерът опита да се надигне, за да види къде отива, ала усилието му коства твърде много и той отново се отпусна изнемощяло в леглото.

„Защо съм толкова отслабнал? — запита се объркано. — Какво става с мен? Искам да поспя. Може би тогава болката ще престане.“

Тас затвори очи. Клепачите му мигом се отвориха, сякаш бяха прикрепени към пружини.

„Не, не мога да заспя! — помисли си ужасено. — В тъмнината има разни неща, страшни неща, които само това очакват, да скочат върху мен и да…“

Сякаш от много далеч чу гласа на Рейстлин, който разговаряше с някой. Тас се озърна, като премигваше, за да прогони съня от очите си и реши засега да се концентрира върху магьосника.

„Може би ще открия нещо — каза си безрадостно. — Може би така ще разбера какво става с мен.“

Рейстлин говореше на някаква мрачна, приклекнала фигура. Определено приказваха нещо за него. Кендерът се напрегна, за да различи думите, ала умът му продължаваше да се държи изключително странно — просто се рееше и отказваше да се съюзи с нуждите на тялото му. Така че не можеше да бъде сигурен дали чува онова, което чуваше, или просто бе потънал в изпълнен с кошмари сън.

— Дай му още малко от отварата. Това ще го накара да се успокои — произнесе онзи, който най-вероятно бе Рейстлин на ниската, тъмна фигура. — Малко вероятно е някой да го чуе тук долу, но не мога да си позволя дори този риск.

Ниската фигура отвърна нещо. Тас затвори очи и позволи на хладните сини води на езерото — езерото Кристалмир — да обгърнат пламналата му кожа. Може би в края на краищата умът му бе решил да се съюзи наново с тялото.

— Когато изляза — долетя като изпод водата гласът на Рейстлин, — заключи вратата и угаси светлината. Напоследък брат ми е изключително подозрителен. Ако по някакъв начин успее да намери магическата врата, без съмнение ще слезе и тук долу. Не бива да открива каквото и да било. Всички тези килии трябва да изглеждат така, сякаш са празни.

Фигурата промърмори и вратата изскърца на пантите си.

Водите на Кристалмир внезапно завряха около него. От дълбините им се протегнаха пипала, които сграбчиха Тас. Той панически отвори очи.

— Рейстлин! — изкрещя умолително. — Не ме оставяй! Помогни ми!

Ала вратата се затръшна. Ниската, тъмна фигура се довлече до леглото му. Кендерът се втренчи в нея в полуунес и видя, че пред него всъщност стои джудже. Той се усмихна: