Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 225

— Флинт? — измърмори през напуканите си устни. — Не! Арак! — опита се да побегне, ала пипалата се бяха увили около краката му. — Рейстлин! — изпищя още веднъж.

Не можеше да помръдне. Нещо го сграбчи! Пипалата! Тас започна да се бори, без да престава да пищи от ужас.

— Млъквай, негоднико! Изпий това. — Пипалата го стиснаха за опашката на косата и приближиха към устните му една купа. — Пий, или ще ти изтръгна косата из корен!

Като се давеше, втренчен подлудено в лицето на джуджето, Тас полека отпи. Течността беше горчива, но прохладна и успокояваща. Беше жаден, толкова жаден! Кендерът изхленчи, грабна купата от ръцете на мъчителя си и я изпи на един дъх. После отново се отпусна на възглавницата. Само след няколко секунди пипалата се оттеглиха, болката в крайниците му започна да отшумява, а чистите, дълбоки води на Кристалмир го обгърнаха напълно.

Кризания се събуди с непреодолимото усещане, че някой е извикал името й. И макар да не си спомняше да е чувала звук в истинския смисъл на думата, чувството бе толкова силно, че моментално я бе разбудило напълно и я накара да се изправи разтревожено в леглото, преди дори още да е наясно каква е причината да го стори. Може би бе сънувала нещо? Не. Вместо да намалява, впечатлението, че е била повикана се усилваше.

В стаята имаше още някой! Тя бързо се огледа. Светлината на Солинари се процеждаше през единия ъгъл на прозореца, но бе твърде слаба, за да освети напълно вътрешността на помещението. Не виждаше много, но знаеше, че долавя движение. Кризания отвори уста, за да повика стражата…

И почувства нечия ръка върху устните си. Сетне Рейстлин се материализира от самото сърце на мрака. Магьосникът бе приседнал на леглото й.

— Прости ми, ако те изплаших, Преподобна дъще — произнесе едва чуто. — Нуждая се от помощта ти, но не искам да привличам вниманието на охраната.

Той отмести ръката си съвсем бавно.

— Не се изплаших — възрази Кризания. Тя се усмихна и се изчерви. Беше толкова близо до нея, че можеше да усети треперенето й. — Просто… се стреснах, това е всичко. Бях заспала и си помислих, че си част от съня ми.

— Разбираемо е — отвърна Рейстлин. — Порталът е тук и ние сме съвсем близо до боговете.

„Не близостта на боговете ме тревожи“ — помисли си тя и въздъхна, без да успее да овладее треперенето си. Усещаше пламтящата топлина на тялото му, долавяше загадъчния му, опияняващ аромат. Младата жена ядосано отвърна очи и опита да потисне чувствата и желанията си. Той беше над тези неща. Нима трябваше да му докаже слабостта си още веднъж?

Тя се върна на темата без повече уговорки:

— Спомена, че се нуждаеш от помощта ми. За какво? — Внезапно я обзе страх. Тя се протегна и хвана ръката му. — Добре ли си? Раната ти…

По лицето на Рейстлин премина бърз спазъм, след което изражението му възвърна обичайната си твърдост.

— Не, всичко е наред с мен — отговори грубо.

— Слава на Паладин — усмихна се Кризания, без да сваля ръката си.

Очите на магьосника се присвиха: