Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 226

Маргарет Уэйс

— Твоят бог не заслужава благодарностите ми! — измърмори. Пръстите му стиснаха ръката й до болка.

Младата жена потрепери. За момент й се стори, че горящата топлина на тялото му изсмуква жизнената й енергия и почти е на път да я смрази. Тя опита да измъкне дланта си, ала движението й като че ли изтръгна Рейстлин от размисъла, в който бе потънал и той я погледна:

— Прости ми, Преподобна дъще — пусна я. — Болката беше нетърпима. Молих се да получа смърт. Но тя ми бе отказана.

— Знаеш причината — произнесе утешително Кризания, забравила напълно за страховете си.

Ръката й се поколеба за миг, след което тя си позволи да я отпусне на завивката, без да докосва неговата.

— Така е и съм готов да я приема. И все пак не мога да му простя. Но това е само между твоя бог и мен — каза укорително той.

Младата жена прехапа долната си устна.

— Приемам порицанието ти. Беше заслужено. — Тя замълча. Рейстлин сякаш също нямаше желание да поднови разговора. Чертите на лицето му се бяха изострили още повече. — Каза на Карамон, че боговете са на наша страна. — Значи си влязъл във връзка с моя бог… с Паладин? — поинтересува се внимателно Кризания.

— Естествено — по лицето на магьосника плъзна обичайната му изкривена усмивка. — Това учудва ли те?

Тя въздъхна. Отпусна глава и позволи на тъмната коса да се разпилее върху раменете й. Слабата лунна светлина блестеше със сини оттенъци по къдриците й, а кожата й излъчваше млечна белота. Парфюмът й изпълваше стаята и сякаш се прибавяше към самия аромат на нощта. Усети, че той я докосва. Вдигна глава и видя в очите му единствено горяща страст — страст, която нямаше нищо общо с магията. Кризания затаи дъх, ала в същия миг Рейстлин се изправи и се отдалечи от леглото. Младата жена въздъхна.

— Значи си общувал с двама от боговете? — попита натъжено.

— Общувал съм и с трима им — отвърна безцеремонно той, като се обърна отново към нея.

— Трима? — озадачи се тя. — Гилиън?

— Кой друг може да е Астинус, освен самия говорител на Гилиън? — подметна враждебно магьосникът. — Ако не е и самият Гилиън, както мнозина подозират. Това, разбира се, едва ли е ново за теб…

— Никога не съм разговаряла с Мрачната Царица — каза Кризания.

— Не? — Рейстлин зададе последния въпрос, втренчен пронизително в нея. Погледът му сякаш се простираше до самото сърце на душата й. — Нима не й е известено какво жадуваш? Нима не ти го е предлагала?

Взряна в него, усещайки близостта му, Кризания почувства, че отговорът й потъва сред вълната от желание, което я бе обзело. Рейстлин не сваляше очи от нея. Тя преглътна и поклати глава:

— Ако е така — произнесе едва чуто, — значи ми го е предложила с едната си ръка и не ми е позволила да го имам с другата.

Чу как черната роба прошумоля, когато магьосникът стреснато трепна. Огряното му от луната лице за момент изглеждаше разтревожено и замислено. После се смекчи.

— Не дойдох тук, за да обсъждаме теологични въпроси — рече леко подигравателно той. — Имам далеч по-належащи тревоги.

— Разбира се. — Кризания се стегна и отметна един кичур от лицето си. — Още веднъж поднасям извиненията си. Нуждаеше се от моята помощ, защото…