Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 221

Когато го видяха, джуджетата скочиха и се изтеглиха навътре. Там се скупчиха едно до друго и замърмориха, сочейки към противоположния ъгъл.

Карас се намръщи. На пода лежеше неподвижното тяло на гнома.

— Кой направи това? — попита заповедно. — И къде е кендерът?

За негово изумление, вместо да започнат отричат вината си, дюлърите се втурнаха към него и започнаха да говорят един през друг. Високото джудже рязко им даде знак да мълчат.

— Ти — посочи един, който все още стискаше торбичките на Тас. — Откъде взе тези кесии? Какво се е случило? Кой направи това? Къде е кендерът?

Дюлърът с тътрене се приближи до решетките. Карас погледна право в очите му. И за свой ужас откри, че дори в тези очи някога да бе имало поне частица здрав разум, сега нямаше абсолютно нищо.

— Видях го — захили се дюлърът. — Видях го. В черната му роба и сичко. Дошъл за гнома. Дошъл за кендера. Дошъл за всички ни! — Мрачното джудже се изсмя налудничаво. — Всички! — повтори.

— Кого? — попита със сурово изражение Карас. — Кого си видял? Кой е дошъл за кендера?

— Сам той — прошепна дюлърът и се обърна с подивели очи към тялото на гнома. — Смърт…

Глава 12

От векове ничий крак не бе стъпвал в магическата крепост Заман. Джуджетата гледаха на нея с подозрение и недоверие поради няколко причини. Първо, бе принадлежала на магьосниците. Второ, каменоделската работа не беше джуджешка, нито пък естествена. Крепостта — както разказваше легендата — бе издигната от самата земя посредством магия и именно магията й помагаше да не се сгромоляса.

— Трябва да е магия — измърмори Регър към Карамон, като погледна унищожително високите шпилове на укреплението. — В противен случай отдавна щеше да се е изравнила със земята.

Хълмистите джуджета отказаха дори да пристъпят във вътрешността й и предпочетоха да разположат лагера си отвън. Хората от равнината постъпиха по подобен начин, не толкова от страх пред магията, макар тя в никакъв случай да не им вдъхваше доверие, а поради факта, че по принцип не се чувстваха удобно на закрито.

Северняците, напротив, се подиграха на всички и смело пристъпиха вътре, като си подхвърляха шеги за призраци и страшилища. Останаха една нощ. На следващата сутрин ги намериха заети да издигат лагера си на открито, мърморейки за свеж въздух и здрав сън под звездите.

— Какво се е случило тук? — попита объркано брат си Карамон, докато се разхождаха вътре веднага след пристигането си. — Твърдиш, че не е Кула на Върховното чародейство и все пак тук има магия. Очевидно е. Построили са я магьосници. И — едрият войн потръпна — човек изпитва странно чувство. Не е зловещо, като в Кулите, но е някак… някак… — замълча объркано.

— … извратено — промърмори Рейстлин. Очите му обходиха стените край тях. — Извратено и смъртоносно, братко. Тук са се провеждали експерименти. Неслучайно магьосниците са построили това място далеч от оживените пътища поради една причина. Знаели са, че магията лесно може да им се изплъзне от контрол. Така и станало — всъщност, случвало се е неведнъж. Но е имало и щастливи моменти. Тук са се изковавали магии, които след това са носили всеобща полза.