Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 219

— Ммм, наистина, това е всичко, което мога да ти кажа до този момент, Рейстлин — каза високо Тас, като подхвърли още един нервен поглед към болните джуджета. — Можем ли вече да тръгваме. Ще ни вземеш ли със себе си, както правеше в Истар? Беше адски забавно и…

— Дай ми устройството — произнесе магьосникът и протегна ръка.

Поради някаква причина — дали заради странния блясък в очите му, или заради влагата в зандана, кендерът започна да трепери неудържимо. Гнимш задържа устройството и му отправи въпросителен поглед.

— Хм, хм, би ли възразил, ако… остане в нас за известно време? — Започна Тас. — Няма да го изгубя…

— Дай ми устройството — гласът на Рейстлин бе съвсем тих и отчетлив.

Кендерът отново преглътна. Чувстваше странен вкус в устата си.

— Н-най-добре му го дай, Гнимш.

Гномчето мигна объркано. Явно все още се опитваше да разбере какво става. Продължаваше да се взира въпросително в Тас.

— Всичко… Всичко ще бъде наред — опита да се усмихне кендерът, макар изведнъж лицето му да се бе вцепенило. — Рейст-рейстлин ми е приятел, нали разбираш. При него ще бъде в безопасност.

Малкото човече сви рамене, отдели се на няколко крачки от спътника си и подаде устройството на магьосника. То изглеждаше съвсем безинтересно под потрепващата светлина на факлите. Рейстлин внимателно го взе. Изучи го отблизо и съвсем грижливо го пусна в един от тайните джобове на робата си.

— Ела при мен, Тас — произнесе тихо и му даде знак да се приближи.

Гнимш продължаваше да стои пред магьосника и да се взира печално в джоба, където бе изчезнало устройството му. Тасълхоф протегна пръсти и го издърпа за презрамките на престилката. После го обви с една ръка пред себе си и вдигна очи:

— Готови сме, Рейстлин — каза весело. — Да ни няма! Представям си физиономията на Карамон!

— Казах… ела тук, Тас — повтори бавно и безизразно магьосникът.

— Стига, Рейстлин, нали няма да го оставиш съвсем самичък тук, а? — изхленчи кендерът. — Той пусна гнома и се приближи до магьосника. — Защото, ако е така, предпочитам да остана и аз. Имам предвид, че без мен никога няма да се измъкне сам. А и току-що му хрумна една страхотна идея за механичен повдигач…

Ръката на Рейстлин се стрелна като усойница и улови Тас точно преди да се е изплъзнал. Кендерът не успя да гъкне и вече се намираше от дясната страна на магьосника.

— Не, Тас, няма да го оставя тук.

— Видя ли? Сега всички заедно ще отидем при Карамон. Казвам ти, магията е страхотно забавление — започна кендерът с широка усмивка, като се постара да се извърти към гнома, макар пръстите на Рейстлин да му причиняваха невероятна болка.

Ала при вида на изражението, изписало се върху лицето на Гнимш, усмивката му помръкна. Понечи да изтича при приятеля си, но магьосникът го държеше здраво.

Гномчето бе останало съвсем само. Изглеждаше напълно объркано и нещастно. Все още стискаше кърпичката на кендера.

Тас се загърчи.

— О, Гнимш, моля те. Всичко ще бъде наред. Казах ти, Рейстлин ми е при…

Магьосникът премести ръката си и го улови за яката, докато повдигаше другата и насочваше пръста си към малкото човече. Мекият му глас започна да припява: