Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 220
Маргарет Уэйс
—
Тас усети как го залива ужасно предчувствие. И преди беше чувал тези думи…
— Не! — изкрещя той. Извъртя се така, че да погледне Рейстлин в очите. — Не! — хвърли се с всички сили към магьосника и започна да го удря с мъничките си ръце.
—
Уловен за Черната роба на магьосника, Тас изведнъж престана да се бори и се вслуша в пращенето на въздуха.
Обърна се с нечленоразделен вик тъкмо навреме, за да види как от пръстите на Рейстлин се стрелват огнени мълнии и се насочват право към тялото на гнома. Магическата светлина порази Гнимш в гърдите. Ужасната енергия повдигна тялото му и го запрати към каменната стена зад него.
Човечето се строполи на пода, без да издаде звук. Кожената му престилка димеше. Разнесе се сладникав мирис на изгоряла плът. Ръката, която държеше кърпичката на кендера, потрепна и замря.
Тас не можеше да помръдне. Почти се беше оплел в робата на магьосника и просто стоеше и се взираше.
— Да вървим, Тас — обади се Рейстлин.
Кендерът го погледна.
— Не — прошепна треперейки, като се опитваше да стъпи на пода. После изкрещя: — Ти го уби! Защо? Той беше мой приятел!
— Основанията ми са си моя работа — отвърна студено магьосникът и го улови по-здраво. — А сега идваш с мен.
— Не, няма! — извика Тас и се забори още по-упорито. — Ти не си интересен или вълнуващ… ти си зъл… зъл като Бездната! Ти си ужасен и грозен, и не искам да ходя никъде с теб! Никога повече! Пусни ме! Пусни ме!
Той риташе, пищеше и ръкомахаше със стиснати юмруци, полузаслепен от напиращите сълзи.
Дюлърите, които най-сетне бяха успели да дойдат на себе си от преживяния ужас, започнаха да крещят панически. Това привлече вниманието на джуджетата от останалите килии. Изведнъж всички се залепиха за решетките, за да видят по-добре какво се случва.
Сякаш се бяха отприщили вратите на самия ад. Над виковете и крясъците се чуха и гърлените гласове на стражите, които се опитваха да въведат ред, като издаваха заповеди на джуджешки.
Рейстлин бе запазил абсолютно спокойствие. Лицето му не изразяваше нищо. Той постави длан върху челото на Тас и произнесе няколко тихи думи. Тялото на кендера моментално се отпусна. Магьосникът го улови точно преди да падне на земята, проговори отново и двамата просто изчезнаха. Изумените дюлъри останаха зазяпани с отворени усти към празното място на пода и сгърченото, свито на топка тяло на мъртвия гном.
Час по-късно, Карас, който с лекота бе избягал от собствения си затвор, най-сетне успя да си проправи път до отделението с килиите, където държаха клана Дюлър.
Той закрачи мрачно по коридора.
— Какво става тук? — попита един пазач. — Ужасно тихо е.
— Преди малко имаше нещо като бунт — измърмори стражът. — Така и не разбрахме за какво става дума.
Карас се огледа остро. Дюлърите го наблюдаваха, ала не с омраза, а по-скоро подозрително и дори уплашено.
Колкото по-нататък отиваше, толкова по-голяма тревога го обхващаше. Нещо ужасно се бе случило тук. Той ускори крачка. Достигна последната килия и надникна вътре.
