Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 218

— Да. — Тас изви глава, за да се усмихне на приятеля си. — Представяш ли си, построил е устройство за пътуване във времето, което работело — наистина работело, помисли си само! И — пуф! Ето ни и нас!

— Измъкнали сте се от Бездната? — Рейстлин обърна огледалния си поглед към кендера.

Тас се размърда от неудобство. Онези последни няколко секунди не го оставяха на мира дори нощем, а кендерите сънуват наистина рядко.

— Ъъъ, да — усмихна се, както се надяваше, обезоръжаващо на магьосника.

Очевидно усмивката му не постигна желания ефект. Рейстлин наблюдаваше гномчето с изражение, което накара Тасълхоф да почувства как по гърба му пролазват студени тръпки.

— Казваш, че устройството се е повредило? — подхвърли магьосникът.

— Да — той преглътна.

Усетил, че Рейстлин е отпуснал още повече пръсти, кендерът направи още един опит да се измъкне от хватката му. За негова изненада опитът се увенча с успех и той тупна на земята.

— Устройството беше повредено — промърмори магьосникът. Внезапно погледът му се впи в Тас: — Но кой тогава го е пипал? — гласът му бе малко по-висок от шепот.

Като отстъпваше назад, кендерът рече с полуоплетен език:

— Н-надявам се, че магьосниците няма да се сърдят много. Гнимш не го бърникаше в истинския смисъл на думата. Ще го кажеш на Пар-Салиан нали, Рейстлин? Не бих искал да си имам неприятности с него… е, не повече от онези, които вече имам. Не сме направили нищо нередно. Гнимш просто… ами събра го отново, точно както си беше, за да проработи.

— Поправил го е? — настоя Рейстлин с все същото зловещо изражение в очите.

— Д-да. — Тас изприпка до гномчето и го смушка в ребрата, за да му затвори устата. — По… правил. Добре де, това е думата. Поправил.

— Но, Тас — започна на висок глас Гнимш. — Не си ли спомняш какво се случи. Аз го…

— Млъкни — прошепна трескаво кендерът. — Остави говоренето на мен. Забъркали сме се в голяма каша! Магьосниците не обичат да им пипат устройствата, дори и за да подобриш нещо в тях! Сигурен съм, че ще се оправя с Пар-Салиан. Без съмнение, поне той ще бъде много доволен, че си пипнал това-онова в него. В края на краищата, сигурно е било страшно отегчително, че може да пренася през времето само един човек. Пар-Салиан ще разбере, стига аз да съм този, който му го обясни — ако разбираш какво искам да кажа. Докато Рейстлин е малко… ами нервен по тези въпроси. Не ми се вярва дори да се опита да ни разбере и повярвай — поглеждане към магьосника, преглъщане, — сега не е моментът да си правим разни експерименти.

Гнимш изгледа подозрително мъжа в черна роба и се притисна по-силно в Тасълхоф:

— Гледа ме така, сякаш ей сега ще ме обърне с опакото навън! — промърмори неспокойно.

— Той гледа така всички — отвърна шепнешком Тас. — Ще свикнеш.

Замълчаха. В претъпканата килия някакво джудже изстена в съня си. Кендерът бързо метна поглед към него и отново се концентрира върху Рейстлин. Магьосникът не отместваше очи от гномчето. Бледото му лице отразяваше неразбираемите чувства, които сякаш се преплитаха в него.