Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 217

Магьосникът удовлетворено насочи вниманието си към Тас.

— … вай — довърши неуверено кендерът. После лицето му се проясни. Той плесна с ръце: — О, Рейстлин! Толкова се радвам да те видя! Изглеждаш чудесно. Особено, след като ти забиха… ъъъ… меч в… ммм?… Е, няма значение. Дойде да ни спасиш, нали? Прекрасно! Аз…

— Стига глупости — произнесе безизразно магьосникът. Той улови Тас и го приближи към себе си. — А сега искам да знам откъде се появихте?

Кендерът заекна, загледан в бездънната пропаст на очите му:

— Аз… Не съм много сигурен, че ще ми повярваш. Никой не иска да ми повярва. Но е истина, кълна се!

— Просто ми кажи! — озъби се Рейстлин, а ръката му безмилостно разтърси яката на Тасълхоф.

— Да! — преглътна кендерът и направи деликатен опит да се изплъзне. — Ъъъ, спомняш ли си, че доста помага, ако от време на време ми позволяваш да дишам… Да видим сега. Опитах се да спра Катастрофата, но устройството се повреди. С-сигурен съм, че не си искал да… — той се поколеба, — но май ми беше дал погрешни инструкции…

— Така е. Направих го нарочно — отвърна мрачно Рейстлин. — Продължавай.

— Много бих искал. Но е ужасно мъчно да говориш, без да дишаш…

Магьосникът поохлаби хватката си. Тас дълбоко си пое дъх.

— Добре! Докъде бях стигнал? О, да. Последвах лейди Кризания надолу, надолу, надолу до самото дъно на Храма в Истар, точно когато се срутваше, нали се сещаш? После я видях да влиза там и бях сигурен, че търси теб, защото спомена името ти, а аз се надявах да поправиш устройството…

— Давай по-накратко!

— Мда. — Кендерът започна да говори толкова бързо, че почти нищо не му се разбираше: — После се чу тропот зад мен и това беше Карамон, само дето не ме видя и всичко стана тъмно, а когато се събудих, теб те нямаше, но беше тъкмо навреме, за да видя как боговете хвърлят планината… — Пое си дъх. — Това вече беше нещо. Дали не би те заинтересувало да ти… Не? Добре, някой друг път… П-предполагам, че пак съм заспал, понеже се събудих отново и всичко беше тихо. Помислих, че съм умрял, ама не бях. Намирах се в Бездната. Храмът беше отишъл там след Катастрофата.

— Бездната! — изсъска Рейстлин. Ръката му затрепери.

— Не е от най-приятните места — увери го Тас. — Нищо, че преди малко казах друго. Срещнах се с Царицата… — Той потръпна. — А-ако нямаш нищо против, бих искал да не ти разправям тази част, става ли? — Вдигна ръка. — Но тези пет малки бели петна са от нейното ръкостискане… Както и да е, тя ми каза, че трябвало да остана там долу завинаги, за-защото така можела да промени хода на историята и да спечели войната. Нямах никакво намерение да — кендерът се взря умолително в Рейстлин — … просто исках да помогна на Карамон. Тогава, докато още се помайвах в Бездната, срещнах Гнимш…

— Гномът — прошепна магьосникът към мъничкото човече, което също го зяпаше изумено, без да смее да помръдне.