Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 189

Карас прочете писмото два пъти, но това не накара намръщеното му изражение да се промени. Дори напротив.

— Е? — настоя Дънкан.

— Не желая да имам нищо общо с предатели — заяви високото джудже, като нави свитъка и му го върна с отвращение.

— Но ако са искрени — продължи кралят, — това ще ни осигури голяма победа!

Карас вдигна очи и погледна краля, който се издигаше над него върху подиума.

— Ако в този момент имах възможност да поговоря с генерала на нашите врагове, този Карамон Маджере, който — според сведенията ми — е човек на честта, бих му обяснил съвсем точно пред каква опасност е изправен, дори ако това ни струва победата.

Останалите танове изсумтяха и замърмориха.

— Трябвало е да се родиш соламнийски рицар! — подметна един от тях и думите му не бяха комплимент.

Строгият поглед на Дънкан ги накара да млъкнат намусено.

— Карас — каза търпеливо кралят, — знаем как се чувстваш по въпроса за доблестта и ти се възхищаваме за това. Но доблестта няма да нахрани децата на онези, които ще паднат в битката, нито ще попречи на собствените ни роднини да оглозгат костите ни, ако изгубим. Не — продължи той с нарастваща твърдост в гласа, — има време за доблест и време, когато едно джудже трябва да направи онова, което е необходимо.

Лицето на Карас помрачня. Ръката му несъзнателно се вдигна, за да поглади гъстата брада, която вече не носеше. Той объркано сведе поглед и се загледа в краката си.

— Съгледвачите ни потвърждават тази информация — додаде Дънкан. — Армията им е потеглила.

Високото джудже отново вдигна очи:

— Не го вярвам! Не го повярвах още щом го чух! Да напуснат Пакс Таркас? Преди да са дочакали каруците с провизии? Значи сигурно е вярно, че магьосникът дърпа конците. Никой генерал не би допуснал такава грешка…

— Ще се доберат до Равнините до два дни. Според нашите шпиони, целта им е крепостта Заман, където планират да установят главното си командване. Там разполагаме с малък гарнизон, който ще се престори, че ги напада, след което ще се изтегли с надеждата да ги увлечем на открито.

— Заман — измърмори Карас и този път се почеса по брадичката. Внезапно той пристъпи решително напред: — Тане, ако ти кажа, че имам план, който ще ни помогне да приключим тази война с възможно най-малко кръвопролития, ще ме изслушаш ли и ще ми позволиш ли поне да опитам да го изпълня?