Читать «Войните ги започват неудачниците» онлайн - страница 10

Веднага, щом автомобилът спря, пажовете отвориха вратите, и отстъпвайки, се наведоха в дълбок поклон.

Висок мъж в дълъг тъмносин плащ с тънки златни бродерии по раменете бавно слезе от лимузината, и подпирайки се тежко на дълга черна тояга, направи две малки крачки към стълбището. Лицето на пришелеца скриваше ниско нахлупена качулка, китките на ръцете — дългите поли на плаща, и публиката можеше да види само високата слаба фигура на госта.

Външният вид на съветниците на Тъмния Двор, висшите йерарси на Великия дом Нав, винаги оставаше в тайна.

От другата страна на автомобила излезе също толкова висок и слаб като съветника мъж във великолепно ушит костюм и скъпа вратовръзка. Внимателно оглеждайки посрещачите с черните си дълбоко поставени очи, той с леко движение оправи и без това безупречната си прическа, и заобикаляйки Ролса, зае място зад гърба на спътника си. През тълпата премина шепот: този нав, Сантяго, комисар на Тъмния Двор, не беше особено обичан в Замъка. Той беше наказващия юмрук на княза, и не един галон рицарска кръв се беше пролял по негова вина.

След кратка пауза, Франц де Гир леко се поклони:

— Великият магистър очаква посланиците на Тъмния Двор!

Интериорът на Замъка до най-дребните детайли отговаряше на вкуса на стопаните си: груба каменна зидария, сводести тавани, масивни дървени мебели, окачени по стените оръжия и гоблени… Липсваха само кучета и коне. Стенните лампи, изработени като факли, само подчертаваха огромната разлика между съвременния външен вид на сградата и този вътре.

На четвъртия етаж гостите и придружаващите ги се озоваха в голямо, ярко осветено помещение, украсено с многобройни барелефи. Чудите до самохвалство се гордееха с историята си, поради което посетителите на тронната зала бяха принудени да се любуват на отдавна забравени подвизи на славните рицари. Между каменните картини се разполагаха подобаващи като размер щитове с гербовете на всички ложи на Великия Дом, в това число и тези, споменът за които беше изчезнал и от рижите глави на самите чуди. Най-големият щит, герб, на който беше изправеният еднорог, висеше над трона. Там гостите очакваше невъзмутим посивял мъж с дълга брада и украсена с рубини корона.

Леонард де Сент-Каре, велик магистър и върховен повелител.

Масивната фигура на повелителя на Чуд беше загърната в пурпурна мантия, обшита с хермелин, в дясната си ръка държеше златен жезъл, а с лявата се подпираше на тежък двуръчен меч. Около трона, по двама от всяка страна, стояха магистрите на ложите, а до стената — лидерите на ложата на Майсторите, водещите магове на ордена. Също като великия магистър, чудите бяха в класическо облекло: плащове, камизоли, широки колани с огромни токи и церемониални кинжали. На фона на това великолепие светското облекло на Сантяго изглеждаше не на място, но комисарят едва ли се безпокоеше от това.