Читать «Войните ги започват неудачниците» онлайн - страница 11

— Съветникът на Тъмния Двор! — обяви Франц де Гир и затвори тежките дъбови врати.

Навите, без да бързат, се приближиха до трона и се поклониха:

— Моят повелител, князът на Тъмния Двор, те поздравява, велики магистре, както и всички благородни чуди.

Гласът, излизащ изпод качулката, беше глух и леко съскащ.

— Благодаря, — кимна де Сент-Каре, — но съм сигурен, че не сте поискали аудиенция, за да ми пожелаете здраве. По какъв повод идвате при Ордена?

Рицарите се славеха с умението си веднага да хващат бика за рогата. Посланикът на Тъмния Двор помълча малко.

— Преди два дни князът посети Дегунинския Оракул. Знаците, които се появиха в Огледалото Нав, изискваха обяснение.

Сред чудите премина учуден шепот: повелителят на Тъмния Двор много рядко се нуждаеше от външни съвети.

— И какво разкри Оракулът? — поинтересува се заинтригуваният де Сент-Каре.

— Причината, която накара княза да отиде в Дегунино, е, че равновесието в Тайния Град е нарушено. Нивата магическа енергия в Източниците са нестабилни. Моят повелител смята, че ти също си го усетил.

Великият магистър бавно поклати глава:

— На повърхността на водата винаги ще има вълни. Нивата на енергия никога не са били постоянни, а една малка вълна още не е буря.

— Бурята идва след това, и тежко на този, който не е подготвен.

— Князът иска да провери готовността на Ордена? — рошавите вежди на де Сент-Каре се събраха над носа.

Рицарите замърмориха, впрочем, не съвсем уверено. Последният път Чуд и Зеленият Двор бяха принудени да обединят войските си и да нахлуят в сектора на Тъмния Двор от две страни, за да укротят побеснелите нави. Обкръжените нави седнаха на масата на преговорите, но мнозина бяха убедени, че са го направили съвсем не страхувайки се от поражение.

— Вашата готовност ще изпитват други, — без да обръща внимание на заядливите люди, продължи съветникът. — В Тайния Град се е появил много силен магьосник, който заплашва всички Велики Домове.

— И от къде се е взел? — осведоми се великият магистър.

— Появата му се очакваше.

— Кой е той? — Де Сент-Каре с насмешка огледа залата. — И защо е чак толкова опасен?

Рицарите се подсмихваха.

— Знаем само името му — Любомир.

— Любомир, — повтори великият магистър, — люд ли е? Или, може би, чел?

Чел — магьосник! Рицарите с удоволствие подеха шегата на повелителя си и през залата премина нова вълна смях.

— Люд. — И да беше раздразнен от поведението на чудите, посланикът на Тъмния Двор не го показа.

— В Зеления Дом само жените могат да бъдат магьосници, — отсече великият магистър. — Даже децата го знаят.

— Фактът си е факт: този люд е магьосник, — спокойно отговори съветникът, — наистина, той е бил прогонен от Зеления Дом и действа самостоятелно.

— Какво може магьосник, изгонен от семейството си? — не издържа Антоан де Куле, магистър на ложата на Драконите. — Без подкрепа, без библиотека, без енергия. Остава му само да гледа на ръка или да отглежда авокадо.

— Подкрепа е получил като дете, когато с образованието му са се занимавали най-силните жрици на Зеления Дом, — сухо обясни навът, — това — първо, второ — при неговите възможности няма никакъв проблем да проникне в коя да е библиотека. Между другото, ние временно блокирахме хранилището си и ви препоръчваме да направите същото. А колкото до енергията, според нашите оценки Любомир напълно контролира Източника на Зеления Дом и черпи енергия от него, толкова, колкото му е нужно.