Читать «Войните ги започват неудачниците» онлайн - страница 185

— Защо?

— По лични причини. — Артьом машинално докосна лявото си рамо.

Черната татуировка, изобразяваща катеричка, която гризе орех, се виждаше през тънката риза, но за щастие никой не и обърна внимание.

— Трябва да предадеш нещата, по които работиш, — събра мислите си Алексей.

— Извинявай — Артьом си погледна часовника, — закъснявам.

Формалностите отнеха двайсет минути. Артьом подписа заявлението, взе от отдел кадри трудовата си книжка, приключи със счетоводството, и вече като съвсем свободен човек излезе на двора. Беше в превъзходно настроение.

Артьом отново докосна рамото си, където се чернееше катеричката, метна чантата си на гръб и се приближи до круизъра, около който се въртеше Кортес.

— Освободи ли се? — Наемникът сгъна вестника и го хвърли небрежно на седалката.

— Да. — Артьом отвори вратата. — Да тръгваме.

Машината обърна и навлезе в Тайния Град.