Читать «Войните ги започват неудачниците» онлайн - страница 12

— Това е нереално! — извика Нелсън Бард, магистър на ложата на Мечовете. — Само жриците имат достъп до Източника!

— Люд, който има магически способности и достъп до Кладенеца на Дъждовете… — без да обръща внимание на най-младия магистър на Ордена, замислено проточи де Сент-Каре. — Вестителят?

— Така мислим. Огледалото Нав, Дегунинският Оракул и нашите аналитици са единодушни: предсказанието на кралица Изара се е сбъднало, и Вестителят е тук.

Това означаваше голяма война между Великите Домове. В залата настъпи тишина.

— Тогава защо той не е начело на Зеления Дом?

— Считаме, че кралица Всеслава, опитвайки се да запази властта си, е решила да убие Вестителя, и му се е наложило да избяга.

— Можел е просто да покаже кой е и да свали кралицата.

— Не знаем какво се е случило в Зеления Дом, нито какво става в главата на тоя изрод. — Съветникът въздъхна. — Със сигурност знаем, че Вестителят се е родил, но както преди кралица управлява людите.

— При положение, че е изгонен, — не млъкваше Бард, — той вече не е опасен.

— Вестителят е дошъл, за да разруши съществуващия ред и да завладее света. Изгонен или не, това е неговата цел, защото такова е предназначението му. Той е реална заплаха за всички Велики Домове, и преди всичко за Чуд.

— Защо за нас?

Посланикът сви рамене:

— За да покориш Велик Дом, трябва първо да отнемеш Източника му. Това ви е известно, на мен — също. Вестителят контролира Кладенеца на Дъждовете, което означава, че следващата му цел е Картагенския Амулет, Източникът на Ордена.

Безусловно навът беше прав. Умният противник няма да се занимава с локални сблъсъци, а ще удари сърцето на Великия Дом — Източника, ще превърне бойните магове в безпомощни статисти и ще лиши Великия Дом от основното му преимущество във войната. А никой не знаеше откъде черпи енергия Тъмният Двор.

— Изглежда, вие сте уверени в своята безопасност, — измърмори великият магистър.

— Не. Иначе нямаше да сме тук, — хладно отговори съветникът. — Ако Вестителят завладее Картагенския Амулет, след това развитието на събитията ще стане непредсказуемо. Ние няма да допуснем това да се случи.

— Не се съмнявам.

Повелителят на Ордена остави жезъла, опря се с две ръце на меча и се замисли. Всички разбираха, че навите трябва да стигнат до основната цел на посещението си, но де Сент-Каре съзнателно отлагаше този момент:

— Добре, даже всичко, което каза, да е вярно и Вестителят действително е дошъл, завладял е Кладенеца на Дъждовете, и планира да завладее Картагенския Амулет, а освен това е най-великият маг, който се е появявал в Тайния Град за последните осем хиляди години, даже всичко това да е вярно, той не може да се справи сам. Ние всички знаем това.