Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 51

Но в същия миг, когато произнасяла думите си, нейната Сиракс се издигнала от двора, за половин удар на сърцето кацнала върху бойниците на замъка — и изчезнала в нощта. Синът на кралицата, с меч в ръката, бил вкопчен в гърба й.

— След него! — извикала Ренира. — Всички мъже, всички момчета — на конете! На конете, след него! Върнете го, върнете! Той не знае! Сине, мой миличък… Сине!

Но вече било твърде късно.

Ние не претендираме да имаме понятие за връзката между дракон и ездач; над тази тайна мъдреците са размишлявали столетия. Ние знаем, обаче, че драконите не са коне, на които може да язди всеки, който метне седло на гърба им. Сиракс принадлежала на кралицата и никога не познавала друг ездач. Въпреки, че видът и мирисът на принца й били известни, и присъствието на някой познат, несръчно пипащ веригите й, не я разтревожило, огромната жълта драконка не желаела Джофри да я възсяда. Бързайки да излети, преди да успеят да го спрат, принцът скочил на Сиракс без седло и камшик. Вероятно неговото намерение било да полети върху Сиракс в битка, или, което е по-вероятно, да пресече града, за да се добере до Драконова яма и своя Тираксес. И може би е възнамерявал да пусне от Ямата и останалите дракони.

Джофри така и не стигнал до Хълма на Ренис. Във въздуха Сиракс се извивала под момчето, опитвайки се да се освободи от непривичния ездач. А летящите отдолу камъни, копия и стрели, които мятали бунтуващите се, още повече разярили дракона. Над квартала на Бълхите принц Джофри се изплъзнал от гърба на Сиракс и паднал на земята от височина двеста стъпки.

Принцът паднал до място, където се събират пет улички. Той се ударил в острия край на някакъв покрив, преди да се прекатури още четиридесет стъпки надолу. Съпровождал го дъжд от счупени керемиди. Разказвали, че при падането той си счупил гръбнака, и че парчетата кирпич се сипели върху него като ножове, че неговият собствен меч, излетял от ръката му и го пронизал в корема. В Квартала на Бълхите до ден-днешен твърдят, че дъщерята на свещар на име Робин взела наранения принц в своята прегръдка, за да даде на умиращия утеха, но това е по-скоро легенда, отколкото истина. Мнението е, че с последния си дъх Джофри казал: „Майчице, прости ми“… Въпреки, че хората и до сега спорят за това, дали принцът говорел на своята майка-кралица, или се е молил на Небесната Майка.

Така загинал Джофри Веларион, принцът на Драконов камък и наследник на Железния трон, последния син на кралица Ренира от Ленор Веларион… или последният от нейните копелета от сър Харвин Стронг, в зависимост от това, в кое всеки предпочита да вярва.

* * *

По същото време, докато кръв течала по улиците на Квартала на Бълхите, на върха на Хълма Ренис, около Драконова яма, се разгаряла друга битка.

Гъбарко не грешал: пълчища прегладнели плъхове, стига да са достатъчно многобройни, наистина събарят и бикове, и мечки, и лъвове. Не е важно, колко ще може да убие бикът или мечката — плъховете са винаги повече, ръфайки краката на голямото животно, впивайки се със зъби в корема му, катерейки се на гърба му. Така било и в тази нощ. Тези хора-плъхове имали копия, дълги брадви, боздугани с шипове и петдесетина други видове оръжия, включително дълги лъкове и арбалети.