Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 49

Егон Младият постоянно се намирал около майка си, но рядко говорел. Тринадесетгодишният принц Джофри сложил доспехи на оръженосец и умолявал кралицата да му разреши да се добере на кон до Драконова яма и да оседлае Тираксес.

— Майко, аз искам да се бия за теб, като братята си. Позволи ми да докажа, че съм смел, като тях.

Но неговите думи само затвърдили решението на Ренира.

— Те бяха храбри, а сега и двамата са мъртви. Милите ми момчета.

И за пореден път кралицата забранила на принца да напуска замъка.

Със залеза на слънцето цялата паплач на Кралски чертог отново излязла от своите къртичини, дупки и мазета. И те били много повече от предишната нощ.

При Речните порти сър Пъркин направил пир за своите канални рицари със заграбените провизии. А след това ги повел към крайбрежната улица, за да плячкосат кейове, складове и всички кораби, които не били успели да излязат в морето. Макар че Кралски чертог се славел с дебелите си стени и укрепените си кули, те създавали защита за нападения отвън, не от вътрешната страна. Особено слаб бил гарнизонът на Божиите порти, тъй като неговият капитан и една трета от хората му били загинали със сър Лутор Ларджънт на площада на Обущаря. Останалите, сред които имало много ранени, били лесно прегазени от ордите на сър Пъркин.

Преди да изтече и час, Кралските порти и Лъвските порти били отворени. От първите златните плащове избягали, а при вторите „лъвовете“ се смесили с тълпата. Три от седемте врати на Кралски чертог били отворени пред враговете на Ренира.

Въпреки това най-ужасната заплаха за властта на кралицата била във вътрешността на града. С падането на нощта на площада на Обущаря се събрала нова тълпа, два пъти по-голяма и три пъти по-дръзка от предишната нощ. Също като презираната от тях кралица, тълпата с трепет се взирала в небето, опасявайки се, че драконите на крал Егон ще се появят преди разсъмване, с армия скоро след тях. Хората не вярвали вече, че кралицата ще може да ги защити.

И когато безумен еднорък пророк, наречен Пастира, започнал да проповядва срещу драконите — не само срещу тези, чието нападение те очаквали, но и против всички дракони навсякъде, тълпата, полуобезумяла, приела думите му.

— Когато дойдат драконите, — крещял пророка, — вашата плът ще се запали, ще закипи и ще се превърне в пепел! Жените ви ще затанцуват в огнени рокли, и ще крещят, докато горят, голи и непристойни в пламъците! И ще видите вие, как малките ви деца ще плачат и плачат, докато очите им не се разтопят и като желе не потекат по лицата им! Докато розовата им плът не почернее и не захрущи по костите им! Странникът ще дойде, ще дойде, ще дойде, за да ни накаже за греховете ни! И с молби не ще спрем неговия гняв, както не можем да загасим със сълзи пламъците драконови! Само кръвта е способна! Твоята кръв, моята кръв, тяхната кръв!